53-02-33/12.03.2008 г.
ЗКПО, чл.12, ал.5, т.4
ЗКПО, чл.195
ЗКПО, § 1, т.8 от ДР
ЗКПО, чл.26, т.8
ЗКПО, чл.27, т.3
ДОПК, чл.129, ал.3
В запитването е изложено, че дружеството се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на имоти с цел продажба. Поставените са следните въпроси:
1. Получаването на срочен безлихвен кредит от едноличния собственик на капитала, който е чуждестранно лице, може ли да не се класифицира и третира като отклонение по реда и при условията на чл.15 от ЗКПО? По отношение на чуждестранното лице формира ли се облагаем доход съгласно материалния данъчен закон? По отношение на дружеството следва ли намаление на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат с размера на пазарната лихва върху получените средства от едноличния собственик?
2. Дружеството е сключило множество еднотипни договори за посредничество при продажба на недвижими имоти и е възложител по договори за архитектурни услуги. Възнагражденията на чуждестранните юридически и физически лица за получените посреднически и архитектурни услуги облагаем доход ли са по реда и при условията на ЗКПО и ЗДДФЛ и подлежат ли на облагане с данък, удържан при източника? Ако посочените доходи са облагаеми, какво е третирането им по реда на съответните релевантни СИДДО с: Обединено кралство Великобритания, Северна Ирландия, Кралство Испания, Кралство Дания, Република Латвия, Република Австрия и Румъния?
3. Ако дружеството е внесло данък при източника, без да го е удържи от доходите на чуждестранните лица (изплатило е брутния размер на дохода по съответния договор и е поело данъка за своя сметка) и се установи, че не следва такъв данък, то недължимо преведените суми в бюджета, следва ли да бъдат възстановени на платеца по реда и условията на чл.129 от ДОПК, без в процедурата да участват чуждестранните получатели?
По първия въпрос:
Запитването е препратено по компетентност в ЦУ на НАП.
По втория въпрос:
Доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5 от ЗКПО, на чуждестранни юридически лица, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. За целите на данъчното облагане определящо за квалифицирането на дохода е дали архитектурните услуги са обект на авторски или сродни на него права или не.
По смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Посочените в запитването доходи, платими на чуждестранни юридически лица, ще попаднат в обхвата на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения”, акополучените архитектурни услуги са обект на авторски или сродни на него права и ще подлежат на облагане с данък при източника по чл.195 от ЗКПО във връзка с чл.12, ал.5, т.3 от същия закон.
Ако не са обект на авторско право, плащанията към чуждестранните изпълнители ще попаднат в обхвата на понятието „възнаграждения за технически услуги” с консултантско естество – § 1, т.9 от ДР на ЗКПО, облагаеми с данък при източника по чл.195 във връзка с чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО.
По смисъла на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги с консултантскоестество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Сумите, начислени и изплатени от местни лица в полза на чуждестранни лица за извършени комисионни услуги (услуги за посредничество) не са с характера на възнаграждения за технически услуги по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗКПО. Независимо от това е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
В случай, че е договорено и посредникът изпълнява и допълнителни функции по проучване на пазара и предоставя информация, консултиране на едната или двете страни по условията на сделката, т.е. има елементи на консултация и препоръки, върху изплатеното възнаграждение ще се дължи данък при източника. Дружеството – платец трябва да може да отграничи консултантския елемент, който подлежи на облагане.
Когато се реализира доход, облагаем при източника по ЗКПО, от чуждестранно лице, местно на държава, с която имаме действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на спогодбата. По отношение въпросите, свързани с прилагането на посочените СИДДО, писмото е изпратено на компетентната Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП.
По третия въпрос:
Съгласно чл.26, т.8 от ЗКПО не се признават за данъчни цели начислените от платците на доходи, разходи по повод поет за тяхна сметка данък, който е следвало да удържат при източника за сметка на получателя на дохода.
Недължимо платени суми за данъци се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, по реда и при условията на ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.27, т.3 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводни приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл.26, до размера на непризнатите разходи.
‘