53-02-564/08/23.01.2009 г.
ЗКПО, чл.18
ЗКПО, чл.92
ЗДДС, чл. 6, ал.1
ЗДДС, чл.21, ал.3, т.2, б”а”
ЗДДС, §1, т.25 от ДР
Съгласно изложеното в запитването, дейността на дружеството (местно юридическо лице) е разработване на софтуерни решения за вътрешния и международния пазар. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. През 2008 г. е регистриран клон в Л…, Португалия, който не е регистриран по ДДС в Португалия. Целта на клона е да спомага връзките на българското дружество с клиентите в Португалия и да улесни обслужването им, но основната дейност по разработване на съответните софтуерни продукти се извършва в България.
Във връзка с данъчното облагане на трансграничните операции поставяте следните въпроси, касаещибългарското законодателство (ЗДДС, ЗКПО) и СИДДО между Република България и Република Португалия: 1. Клонът в Португалия има място на стопанска дейносттам и се очаква да сключи договор с краен клиент, от който да получава приходи. Може ли българското дружество да фактурира на клона си (със сключен договор като подизпълнител за обслужване, внедряване и т.н.), тъй като основният продукт се създава от софтуерните специалисти на дружеството в България? Доставката на софтуер от дружеството към клона третира ли се като сделка/услуга или се отразява като вътрешен разчет? 2. Доставката към португалския клон вътреобщностна доставка ли е, при която е приложима нулева ставка на ДДС /клонът в Португалия начислява или не ДДС в зависимост от това дали към момента на доставката е регистриран или не за целите на ДДС в Португалия/? 3. Ако дружеството не следва да издаде фактура на клона си в Португалия, може ли да приложи СИДДО между Р България и Р Португалия и какъв метод на данъчен кредит следва да се приложи, тъй като ставката за корпоративния данък в България е 10%, а в Португалия е 25%?
По отношение прилагане на ЗКПО:
Местните юридически лица се облагат с данъци по ЗКПО за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона за определяне на данъчния финансов резултат. Т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба.
Гореизложеното означава, че приходите и разходите, реализирани от дейността на мястото на стопанска дейност/клона на българското дружество в Португалия ще участват при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството и ще бъдат данъчно третирани по реда и при условията на ЗКПО.
Същевременно ЗКПО предвижда приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон. В Спогодбата между Република България и Португалската република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите е договорен метода „освобождаване с прогресия“ по отношение на печалбата, реализирана чрез място на стопанска дейност. На практика избягването на двойно данъчно облагане се извършва чрез подаването на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с попълнено приложение за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Следва да имате предвид, че отразяването на стопанската операция касае счетоводното законодателство и не е от компетентността на приходната администрация. По въпросите за практическото прилагане и тълкуване на счетоводното законодателство е компетентна Дирекция „Данъчна политика” при .
По отношение прилагане на ЗДДС:
При определяне вида на доставката, когато става въпрос за доставка на софтуер е от значение характера на предоставяния софтуер. Това означава да се определи дали предоставяния софтуер има характер на стандартен или не.
В §1, т.25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер и според него – “cтандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това ако се предоставя стандартен софтуер, то ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. В този случай дружеството ще следва да третира доставката като вътреобщностна доставка на стока.
В издаваните данъчни документи се начислява данък със ставка нула, респективно следва да бъдат спазени и разпоредбите, регламентиращи правилата и снабдяването с необходимите документи за доказване наличието на ВОД.
В случай, че предоставяният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС, тогава ще е налице доставка на услуга към лице, което е установено на територията на Общността от доставчик – българското дружество. При такива обстоятелства данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 – когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на Общността.
Чл.21, ал.3 от ЗДДС определя мястото на изпълнение при доставка на услуга и това е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, когато се прехвърлят права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер.
От изложеното следва, че при доставка на услуга по чл.21, ал.3, т.2, б”а” от ЗДДС от доставчик, установен на територията на страната към чуждестранното дружество – данъчно задължено лице, установено на територията на Общността, мястото на изпълнение е там, където е установен получателят.
В издаваните данъчни документи не се начислява данък, а като основание за това се посочва разпоредбата на чл.21, ал.3, т.2, б”а” ЗДДС.
Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС, съгласно която за доставките на стоки или услуги между лице,установено на територията на държава членка и негови клонове и структурни звена, установени на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките. ‘