ДОПК, чл.129,ЗДДФЛ, чл.50

Изх. № 24-34-79
Дата: 21.04.2009 год.
ЗДДФЛ, чл. 50;
ДОПК, чл. 129.
Относно; Подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица от наследниците на починало лице, както и на искане за прихващане или възстановяване на надвнесен данък по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция „ОУИ“ – гр. …, препратено по компетентност и постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 24-34-79/26.03.2009 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в писмото Ви фактическа ситуация, физическо лице, получило доход през 2008 г. по граждански договор, е починало на 20 юни същата година. Лицето е било пенсионер и е имало решение на ТЕЛК, удостоверяващо намалена работоспособност 95 на сто. Твърдите също, че през течение на годината е удържан авансово данък 10 на сто, съгласно служебни бележки, издадени от платеца на дохода. В тази връзка, поставяте следния въпрос: „За починало лице през 2008 г. как да се подаде от наследниците му годишна данъчна декларация за получени доходи по извънтрудови правоотношения и искане за прихващане или възстановяване на платен през годината авансово данък? “
Предвид изложената по-горе фактическа ситуация, по поставения от Вас въпрос изразявам следното становище:
По правило, годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава от задължените за това лица – местнии чуждестранни физически лица – носители на
задължението за данъка върху общата годишна данъчна основа или за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 от закона. Изключение от това правило е предвидено единствено за малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица. В тези случаи, годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава от техните родители, съответно настойниците или попечителите им. Иначе казано, липсва правно основание и възможност наследниците да подават данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, получени от наследодателя.
От друга страна, предвид нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон не е предвидено друго. Следователно, в случай, че наследниците са приели имуществото, те наследяват и правото да претендират за възстановяване на сумите, произтичащи от надвнесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на наследодателя. В тези случаи, в сроковете по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), наследниците могат да подадат искане за прихващане или възстановяване на недължимо платените суми за данъци от наследодателя.
Производството по извършване на проверка за установяване на основанията за прихващане или възстановяване, може да започне и по инициатива на органите по приходите.
Предвид изложеното по-горе, в съответствие с принципа на служебното начало, регламентиран в разпоредбата на чл. 5 от ДОПК, органите по приходите при компетентната териториална дирекция на НАП, определена по последния постоянен адрес на наследодателя, следва да установяват наличие на основанията за възстановяване и прихващане на недължимо платения данък чрез извършване ревизия по реда на чл. 126 от ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар