ДОПК, чл.171, aл. 1,ДОПК, чл.171, aл. 2,ДОПК, чл.173,ДОПК, чл.175

Във връзка с подаденото от Вас писмено запитване в ЦУ на НАП – София с вх.№ … /07.05.2015г., съответно с вх. № … /13.05.2015г. в Дирекция „ОДОП”…, препратено ни по компетентност, и получено с вх. № …/01.06.2015г. в Дирекция „ОДОП” …, Ви уведомяваме следното:
Изложената в писмото Ви фактическа обстановка е следната:
През месец януари 2013 г. сте установили, че Дирекция „Местни данъци и такси” към Община … се водят неплатени задължения за ДСТБО за имота ви. Подали сте искане на 23.01.2013 г. за изготвяне на справка от общината за дължимостта на тези суми. Получили сте отговор, че задълженията са от 2002 г. и от 2006 г. с начислени лихви към януари 2013 г.. На 22.02.2013г. сте подали заявление до Дирекция „МДТ” към Община … за погасяване на тези задължения по давност, поради изтичане на предвидения срок, съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. На 11.03.2013г. сте уведомени с протокол на общината, че е извършена проверка, и същата е установила изтекла погасителната давност. На 22.03.2013 г. сте входирали искане за отписване на вземанията съгласно чл. 173 от ДОПК, като на 27.03.2013 г. с писмо община Пловдив ви уведомява, че са налице правните последици от изтичане на погасителната давност.
Задавате следните въпроси :
Следва ли сумите, погасени по давност да фигурират като задължения?
Следва ли да се начисляват лихви върху задълженията, погасени по давност?
Към писмото Ви не са приложени документи.
Писмото Ви по същество не представлява жалба срещу акт, действие или бездействия на административен орган, а съдържа въпроси, касаещи прилагането на ЗМДТ, който е данъчен закон, и в компетенциите на Дирекция „ОДОП”…, отдел „ДОП” е да даде принципно становище по тях, без да разрешава административноправен спор. А Изпълнителният директор на НАП дава методически указания по прилагането на този закон, съгласно чл. 4 от ЗМДТ.
Тъй като първият Ви въпрос е свързан с отразяването на задълженията Ви в регистрите на общината, считам за относимо по въпроса да Ви уведомим, че в ЗМДТ не могат да се намерят конкретни разпоредби, които задължават общината да води сметка с определено съдържание, в която да се отразяват данъците и таксите за всеки имот или лице.
В ЗМДТ липсва нормативно задължение да се води данъчна сметка за всяко данъчнозадължено лице или за всеки имот, за който се дължат местни данъци и такси, но в новата, действаща от 01.01.2015г. разпоредба на чл. 5а, общините предоставят, по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, ежедневна информация по електронен път на , за:
1.идентификационните данни за задължените лица по този закон ;
2.обектите за облагане с МДТ, данъчните им оценки и отчетните стойности;
3.правата на собственост и ползване върху обектите на облагане ;
4.данъчните облекчения и освобождавания по този закон;
5.размера на задълженията по видове данъци и такси, плащанията и непогасените задължения.
6.мерки за обезпечаване и събиране на вземанията по този закон
7.други данни от значение за определянето, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси.
Фактът, че такава информация следва да се предоставя на , води до извод, че за същата се водят съответните регистри и сметки, в които да се отразява тази информация, включително обстоятелствата, които водят до погасяване на задълженията, с предвидените в закона способи.
Способите за погасяване на задълженията са предвидени в процесуалния закон – ДОПК, който е приложим при събирането на публичните вземания,/каквито са съгласно чл. 62, ал. 2, т. 1 и 3 от него, задълженията, възникващи съгласно материалният ЗМДТ за данъци и такси/. Предвидено е в чл. 168, т. 3 от ДОПК, че същите се погасяват по давност. А съгласно чл. 87 ал. 2, т. 7 от ДОПК, в данъчно-осигурителната сметка, /която се открива за всяко регистрирано лице и се води до погасяване на всички задължения по нея съгласно ал. 1 и ал. 4 от чл. 87 от ДОПК/, се отразяват други обстоятелства, свързани с възникването, промяната и погасяването на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задълженията за плащане на чужд дълг.
Институтът на погасителната давност е материалноправен, а относимите правни норми са предвидени в ДОПК в раздела за събиране на вземанията. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК вземанията се погасяват с изтичане на 5-годишен срок, а ал. 2 урежда абсолютната 10 годишна давност. От чл. 173 – 174 ДОПК следва, че вземанията се отписват, ако са погасени по давност и не подлежат на връщане, ако са платени доброволно след срока на давността. От анализа на посочените разпоредби се налага извод, че публичното вземане остава дължимо и може да се изпълни доброволно във всеки момент, включително и след погасяване на правото за събиране по принудителен ред. Поради това, съгласно Разяснение № 22-74 от 27.02.2013 г. на НАП то остава отразено в регистрите, но се отбелязва в тяхкато ”Неактивно”.
Съгласно чл. 87, ал. 5 ДОПК по искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката, а съгласно чл. 87, ал. 6, органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице, в което не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени вземания.
По втория въпрос: Тъй като задължението за лихви е акцесорно такова – то следва главното вземане. Поради това, погасяването по давност на главното вземане означава погасяване и на генерираните от главното вземане лихви, и ще е незаконосъобразно начисляване на лихви, в случай че главното вземане е погасено. Съгласно чл. 175 от ДОПК, лихва се дължи за неплатените в срок публични задължения. Следователно, следва да са налице изискуеми задължения подлежащи на принудително събиране.
Госпожо …, тъй като от изложената от Вас фактическа обстановка не става ясно дали от общината е издаден документ, с отразена в него информация за тези, погасени по давност задължения или лихвите върху тях, считам, че следва да поискате издаване на такъв за дължимите за имота данъци и такси. От него ще е видно, дали споменатият от Вас протокол за погасяване на задължението е намерил отражение в съответния, воден от общината регистър, като съответно задължението и лихвите не следва да са отбелязани в документа.
Приложение: Разяснение № 22-74 от 27.02.2013 г. на НАП

Оценете статията

Вашият коментар