Във връзка с Ваше постъпило запитванесвх. № 96-00-158 от 31.05.2017г.,е изложена следната фактическа обстановка:
Считано от 01.06.2017г. фирмата ще изкупува живи животни – едри и дребни, от България, Македония, Румъния, Турция и други страни от Европа и други континенти, които ще се карат живи в Гърция. Там животните ще бъдат колени в кланица и продукцията ще се изнася в Турция и Близкия Изток – ОАЕ и други държави.
Има възможност животните да се колят и в България и да се продава готова продукция в Турция и Близкия Изток.
Поставени са следните въпроси:
1.За фактурирането и издаването на VIES фактури както за ЕС, така и за Близкия Изток следва ли да се начислява ДДС, а ако не – какво основание да се посочва във фактурите?
2.За доставката на животните от държави на ЕС, Македония и Турция ще има ли ДДС във фактурите или следва да се правят протоколи по чл.117 от ЗДДС, а ако няма – на какво основание?
3.Следва ли да се отразяват документите в Интрастат декларациите?
4.Ако има нещо друго, което касае тази дейност, моля за отговор.
Доколкото сте поставили въпроси, отговорите на които изискват детайлно разяснение на Закона за данък върху добавената стойност иправилника за неговото прилагане, изразявам принципно становище относно основните доставки на стоки – вътреобщностна доставка, вътреобщностно придобиване, износ и доставка с място на изпълнение извън територията на страната:
С данък върху добавената стойност се облагат облагаемите доставки, които са с място на изпълнение на територията на страната, съгласно разпоредбите на чл.2 от ЗДДС.По смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС,доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственостили друго вещно правовърху стоката.
Мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по правилата на чл.17, ал.2от ЗДДС,а именно – при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото е местонахождението на стоката към момента на изпращане на пратката или започване на превозът и към получателя.
Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид горния текст, с цел правилно определяне на данъчното третиране, от съществена важност е мястото на изпълнение на съответната доставка – в конкретния случай – стока. За дружеството ще възникне задължение за начисляване на ДДС, когато доставката на стока е с място на изпълнение на територията на страната.
Продажба на стока от България към държави членки:
Когато българското дружество е собственик на стоката и същата се намира на територията на страната, при продажба са възможни следните хипотези:
-ВОД – чл.7 от ЗДДС– когато клиент е лице с валиден ДДС номер от държава членка и стоката се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка – прилага се нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС, подава се и VIESдекларация при такива доставки.
-Облагаема доставка с 20% във всички останали случаи на доставка на стока.
Продажба на стока от България към Македония, Турция, ОАЕ и др.:
-Износ – чл.28 от ЗДДС – когато стоката се изпраща от територията на страната към територията на трета страна и лицето притежава митническа декларация за износ – прилага се нулева ставка на данъка по чл.28 от ЗДДС.
Покупка на стока от трета държава:
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. За дружеството ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при осъществяването на вноса на стоки на територията на страната при спазване на разпоредбите на чл.71, т.3 от ЗДДС.
Покупка на стока от държави членки:
При покупка на стока от доставчик – регистрирано по ДДС лице в друга държава членка са възможни следните хипотези:
-когато стоката се транспортира от територията на държава членка до територията на страната – ВОП по чл.62, ал.1 от ЗДДС,
-когато стоката се транспортира от територията на една държава членка до територията на друга държава членка /независимо, че стоката не е пристигнала на територията на страната/ – ВОП по чл.62, ал.2 от ЗДДС, като в тази хипотеза не е налице право на приспадане на ДК.
В случай, че българското дружество е закупило стоката от една държава членка и тази стока е транспортирана до територията на друга държава членка и от там се извърши последващата продажба на стока, тази доставка, съгласно правилата за място на изпълнение на доставката на стока, е с място на изпълнение на територията на съответната държава членка, където се намира стоката. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. В допълнение, последното налага необходимостта от съобразяването с разпоредби в областта на ДДС законодателството в съответната държава членка, където се намира стоката, тъй като българското дружество ще осъществи доставка в тази държава.
‘