2_1648-1/11.10.2010г.
ДОПК, чл.175, ал.1
В Дирекция „ОУИ” гр. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № …….2010 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас лечебното заведение получава от МФ чрез РЗОК суми за отработени клинични пътеки. Сумите постъпват със закъснение и в по- малък размер, което поражда невъзможност за внасяне на дължимите от лечебното заведение данъци и вноски за ДОО в предвидените в съответните закони срокове. За невнесените в срок публични задължения се начисляват лихви за закъснение.
Поставили сте въпроса налице ли е възможност за неначислявяне на лихви за невнесените в законоустановените срокове данъци и вноски за ДОО.
На основание изложената от Вас фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Основанието, размерът и сроковете за внасяне на данъчните задължения и вноски за ДОО са регламентирани в съответните материални данъчни закони и КСО.
Задължението за заплащане на лихва е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва, в размер определен в съответниязакон.
По правната си същност лихвата представлява допълнително (акцесорно) плащане към главното задължение. Лихва се дължи от момента на възникване на задължението за внасяне на данък, респективно вноски за ДОО до погасяването му. В ДОПК, КСО и материалните данъчни закони липсват разпоредби, предвиждащи възможност за неначисляване на лихви за невнесени в законоустановените срокове публични задължения при възникнали финансови затруднения от страна на задължените лица.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.8 от ДОПК задълженията за данъци, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както и лихвите за тях са публични държавни вземания и същите се погасяват по начини, посочени в разпоредбата на чл.168 от ДОПК.
Независимо от горното Ви уведомяваме, че в ДОПК е предвидена възможност за отсрочване и разсрочване на публични задължения.
Условията, реда, дължимостта на лихви, компетентността на органа, издаващ решението за отсрочване или разсрочване, както и възможността за обжалване в случаите на отказ за даване на разрешение са регламентирани в Глава двадесет и втора, чл.183-189 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
‘