53-00-613/22.01.2010 г.
ДОПК, чл. 175, ал. 1, чл. 119, ал. 4
Фактическа обстановка: дължими лихви по ревизионен акт.
Основанието, размерът и сроковете за внасяне на данъчните задължения са регламентирани в материалните данъчни закони. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния материален данъчен закон.
Извършването на ревизия е способ за осъществяване на последващ контрол за спазване на данъчното и осигурително законодателства, а ревизионният акт има за цел да установи окончателно задълженията за данъци и осигурителни вноски.
Лихва се дължи от момента на възникване на задължението за внасяне на данък до погасяването му. Датите на издаване и връчване на ревизионния акт са неотносими към определянето на дължимата лихва.
Твърдението, че по-късното връчване на ревизионния акт, е довело до плащането на по-високи лихви е неоснователно, тъй като видно от гореизложеното ревизионният акт само установява вече възникнали данъчни задължения, а не създава такива.
Срокът по чл. 119, ал. 4 е инструктивен, тъй като неспазването му не води до неблагоприятни последствия за страните в данъчно-осигурителното производство.
‘