ДОПК, чл.209,ДОПК, чл.14, т. 1

2_2507-1/16.11.2009г.
ДОПК, чл.14, т.1, чл. 209;
В Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – …. е постъпило Ваше писмено запитване заведено с вх. № …..г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Постъпило възражение с вх. № … от ………, в което е направено искане за заличаване на задължения, тъй като лицето не е носител на задължението по ЗДДС, предвид прехвърляне на предприятието по реда на чл.15 от ТЗ. Направено е искане и за непредприемане на действия по принудително събиране, тъй като вземането на държавата за данък добавена стойност по СД по ЗДДС е погасено по давност.
Установено е, че с решение на Окръжен съд гр. ….. от …. г. е вписано прехвърляне на предприятието на Едноличния търговец „………..” на ЕТ „………..” на основаниедоговор за продажба на търговско предприятие от …….г. С решение №……..г. на Окръжен съд гр. ……. е вписано заличаване на ЕТ „……..”. На …….г. лицето е подало СД по ЗДДС с посочен данък за внасяне в размер на …………лв. Задължението е отразено по ДОС на ЕТ „…………”, но не е отразено по ДОС на ЕТ – правоприемник
Поставен е въпросът следва ли постъпилото и приложеното към запитването възражение да бъде уважено?
На основание изложената фактическа обстановка изразяване следното принципно становище:
По възражението за недължимост на задължението по СД по ЗДДС с вх. …. :
Разпоредбата на чл.14, т.1 от ДОПК определя като задължени лица – физическите и юридическите лица. С вписването на едно физическо лице в търговския регистър като ЕТ не възниква нов правен субект, а лицето получава възможност да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект с правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице. С оглед на това, физическото лице е носител на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, възникнали в резултат на упражняваната от него дейност като ЕТ,независимо от прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ и заличаването му от търговския регистър. Тези задълженията не могат да бъдат прехвърлени по силата на сделка с предприятие по реда на чл.15 от ТЗ и остават дължими от прехвърлителя.
Видно от изложената фактическа обстановка лицето е подало СД по ЗДДС с вх. № ……… за данъчен период месец ….., в която само е определило дължимия от него данък, възникнал в резултат на упражняваната от него търговска дейност. Подадената от лицето декларацияе самостоятелно изпълнително основание по смисъла на чл.172 от ДПК /отм./, съответно чл.209 от ДОПК, въз основа на която публичният изпълнител предприема действия по принудително събиране, поради което не е необходимо издаване на ревизионен акт или друг акт, установяващ размера на задължението.
Прекратяване на регистрацията по ЗДДС, поради заличаване на прехвърлителя от търговския регистър и регистрацията на правоприемника, на основание чл.125, ал.1,т.1от ЗДДС /отм./ също не са основания за отпадане на отговорността на прехвърлителя.
Наред с неограничената отговорност на прехвърлителяв разпоредбата на чл.15, ал.2 от ТЗ /изм./ е предвидена и солидарна отговорност на правоприемника, в случаите на прехвърляне на предприятие. Тази разпоредба не изключва отговорността на прехвърлителя, а въвежда едновременно с нея и такава на правоприемника.
Принципът на солидарната отговорност е, че за едно и също задължение има няколко субекта, спрямо които може да се насочи изпълнението. В тези случаи задължението следва да се отрази едновременно в данъчно-осигурителните сметки и на двете лица. Погасяването от страна на който и да е от тях /включително и частично/ следва да се отразява в сметката и на другия солидарен длъжник.
Преценката на основателността или неоснователността на възражението, с което се иска прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност следва да се направи от органа, компетентен да го разгледа, след изясняване на всички факти и обстоятелства и събиране на допълнителни доказателства, като се има предвид и Указание с Изх. № 24-00-28 от 21.04.2007г. издаденото от Изпълнителния директор на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар