2_1874/16.11.2010г.
ЗСЧ – чл.38;
ЗСЧ – чл.42;
ЗСЧ – чл.44;
ДОПК – чл.38, ал.2;
ДОПК – чл.171.
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. ………… с вх.№ ……….от 16.11.2010г., сте изложили следната фактическа обстановка:
През 2005 година сте извършили продажба на активите, пасивите и фактическите правоотношения, собственост на едноличен търговец на ЕООД, като Вие сте едноличен собственик и на двете предприятия. Документацията, свързана с назначения в ЕТ персонал е предадена на ЕООД като негов правоприемник.
През м.ноември 2010 г. е вписано заличаване на ЕТ в Агенцията по вписвания.
През 2010 г. е вписано заличаване вАгенцията по вписвания и на ЕТ, собственост на Вашия баща. През 2003 г. в предприятието е имало назначен персонал. Оформените в тази връзка ведомости за работни заплати са предадени по съответния ред в Националния осигурителен институт /НОИ/.
Във връзка с двете изложени хипотези в запитването сте поставили следните въпроси:
Колко време следва да се съхраняват счетоводната и данъчно осигурителна документация след вписване на заличаване на предприятие в Агенцията по вписвания.
С оглед изложената фактическа обстановка в запитването и съобразно действащите към настоящия момент разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и на Закона за счетоводството /ЗСч/, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
Съгласно чл.44 от Закона за счетоводството,движението на счетоводните документи oт момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно нормативен акт се осъществява по ред, определен от органа на управление на предприятието.
Съгласно чл.38, ал.1 от ДОПК, счетоводната и търговската информация, както и всички други документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
3.документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители – 5 години.
Задълженията по ал.1 на с.чл. имат и правоприемниците на задължените лица.
Съгласно текста на чл.38, ал.2 от ДОПК, след изтичане на срока за съхранение, носителите на информация по ал.1 /хартиени или технически/, които не подлежат на предаване в НОИ и в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.
Видно от изложеното и съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗСч, документите за данъчно-осигурителен контрол се съхраняват до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани.
На основание чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/, е задължително условие за постановяване на решението. НОИ създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал.10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения./ал. 11 на чл.3 от КСО/.
‘