5_20-00-250/30.06.2011г.
КСО,чл.7, ал.1 ,чл.7, ал.2;
Наредба № Н-8, чл.3, ал.1, т.1, чл.3, ал.3, т.1;
ДОПК, чл.86, ал.1;
ЗДДФЛ, чл.50;
ТЗ, чл.60, ал.2;
Фактическа обстановка:
На 11.12.2010 г. почива собственика на ЕТ ,,Ж П”, ЕИК по БУЛСТАТ …… Трудовите договори с двете му деца са прекратени, считано от 12.12.2010 г. поради служебно прекратяване регистрацията на работодателя. Предприятието е унаследено от преживелият съпруг на 04.05.2011 г. Извършена е регистрацията в Търговския регистър с наименование ЕТ ,,Ж П-Б П” , с нов ЕИК по БУЛСТАТ ….. за м. 11 и 12.2010 г. има неначислени заплати (до смъртта на собственика).
Въпроси:
1.Кой ЕТ има задължението да начисли разхода за заплати във ведомостите, респ. да подпише и изплати заплатите на персонала за периода 01.11.2010 г. – 11.12.2010 г.?
2.С кой ЕИК по БУЛСТАТ ще се плащат дължимите осигурителни вноски и данъкът по чл.42 от ЗДДФЛ?
3. С кой ЕИК по БУЛСТАТ ще се подават декларации Обр. 1 и Обр. 6?
4. Считат ли се за прекратени договорите за счетоводно обслужване, за наем и др. подобни?
5.Как счетоводно се документира унаследяването на ЕТ ,,Ж П”, от ЕТ ,,Ж П – Б П”?
6. Какви документи се изготвят и с каква дата?
7.Извършва ли се счетоводно приключване на ЕТ ,,Ж П”, към датата на смъртта на собственика?
8.Съставя ли се баланс, който да послужи за начален баланс на ЕТ ,,Ж П-Б П”?
9. Какво наследява ЕТ ,,Ж П-Б П”? Всичко ли наследява унаследяващото ЕТ от активите и пасивите на предприятието на починалото лице, вкл. финансовия резултат (печалба)?
10. За дейността на починалия собственикна ЕТ ,,Ж П” съставя ли се годишен отчет за дейността за 2010 г. и обявява ли се ГФО за 2010 г. в Търговския регистър?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба, Ви уведомявам следното:
На основание чл.7, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2 от КСО.
Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда /чл.7, ал.3 от КСО/. Дължимите осигурителни вноски следва да се внесат по ЕИК ….. на ЕТ «Ж П-Б П», независимо от обстоятелството, че се отнасят за период, в който осигурител е бил ЕТ «Ж П».
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.,декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца.
На основание чл.3, ал.3, т.1 от цитираната Наредба, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ.
Декларацииобразци 1 и 6 следва да се подават по ЕИК …….
Признаването на търговско качество на едно физическо лице чрез регистрирането му като едноличен търговец (ЕТ) разширява неговата правоспособност. Нов правен субект не възниква. С оглед правната същност на ЕТ като субект на търговското, гражданското и данъчно право не съществува отделна и независима правосубектност между него и физическото лица, което го е регистрирало по Търговския закон (ТЗ). Ето защо със смъртта на физическото лице се прекратява търговската му правоспособност. В тази връзка се прекратяват и сключените от негово име договори за счетоводно обслужване, за наем и др.
В потвърждение на горното е и текстът на чл.86, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който регламентира, че със смъртта на физическото лице се прекратява неговата регистрация в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Прекратяването се извършва служебно.
Когато починало лице е формирало доход от стопанска дейност като ЕТ през данъчната година, облагаем с данък по ЗДДФЛ, наследниците му не следва да подават данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, от негово име. Аргументите за това се извличат от разпоредбите на данъчния закон и по – конкретно от:
-чл.3 от ЗДДФЛ, където е определена личната отговорност за данъка върху доходите на физическите лица.
-чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, където е регламентирано задължението за подаване на данъчната декларация. Според тази норма данъчно задължените по този закон лица, подават годишна данъчна декларация (ГДД) за придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (ОГДО) и с данък върху годишната данъчна основа (ГДО) по чл.28 (за доходи от стопанска дейност като търговец) в срок до 30 април на годината следваща годината на придобиване на дохода.
Предвид изложеното поради настъпилата смърт на данъчно задълженото физическо лице не съществува правно задължение и възможност наследниците да подават декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, за доходи получени от наследодателя, за осъществяваната от него стопанска дейност през 2010 г. за периода от 01.01.2010 г. до датата на смъртта 11.12.2010 г.
От запитването става ясно, че съпругата е продължила търговската дейност на починалия търговец, но до края на 2010 г.това обстоятелство не евписано в Търговския регистър. В тази връзка следва да се има предвид, че чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ (в редакцията му през 2010 г. и 2011 г.)предвижда, че по реда на чл.26, ал. 1 -6се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Следователно,за периода след смъртта на наследодателя до края на 2010 г., в случай, че съпругата е продължила търговската дейност и е реализирала доходи от същата, то последната е данъчно задължено лице за тези доходи и следва да ги декларира в приложение №2 на ГДД за 2010 г. наред с доходите от други източници, ако има такива. Аналогично доходите от 01.01.2011 г. до датата на вписването като търговец на 04.05.2011 г. също се считат за доходи от стопанска дейност, които ще следва да се включат в ГДД за 2011 г. заедно с тези, реализирани след тази дата. Такова задължение ще възникне за нея и за 2011 г.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН). В чл.60, ал.2 от ТЗ е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.
Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието. Предприятието на ЕТ е съвкупност от права и задължения, и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. Правилата на ТЗ са специални спрямо тези на ЗН, отнасящи се до отношенията между наследниците на ЕТ. Предвид специалната по отношение на ЗН нормативна уредба в Решение №491/22.07.2005 г. по гр. дело №119/2005 г. ВКС е приел, че поемането на фирмата, наред с предприятието е способ за прекратяване на собствеността по отношение на имуществото на ЕТ, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик.
В заключение следва да се отбележи, че окончателното установяване на задълженията на лицата по данъчното и осигурително законодателство се извършва чрез осъществяване на ревизия по реда на ДОПК от органите на компетентната ТД на НАП.
Следва да имате предвид, че счетоводното отразяване на стопанската дейност на предприятията е извън компетентността на НАП. Предвид това, запитването е препратено за отговор в тази му част (въпроси ІІІ 1, 2, 3 и 5) на компетентния отдел “Счетоводна практика” в Дирекция“Данъчна политика” при МФ.