Изх.№ 26-С-15
Дата, 03.06.2011 г.
ЗДДС, чл. 45, ал. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 7;
ЗДДС, чл. 79, ал. 6, т. 1 във връзка с ал. 1 на чл. 111.
Относно: доставка на налични стоки, във връзка с дерегистрация по ЗДДС.
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-С-15 от 20.01.2011 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
За „………….” ООД регистрирано по ЗДДС лице възниква основание за дерегистрация по избор, поради отпадане на основанието за задължителна регистрация. Дружеството притежава сграда, представляваща „стара сграда” по смисъла на ЗДДС, при придобиването на която е ползвало данъчен кредит.
Поставениятвъпрос по същество е свързан със следното:
При дерегистрация на дружеството следва ли да се начисли ДДС върху пазарната оценка на сградата или на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката ще се счита за освободена и ще се направи корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС?
Становище на ЦУ на НАП:
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, визира определени условия, които следва едновременно да са налице към датата на дерегистрация, за да се приеме, че данъчно задълженото лице извършва доставка на всички налични стоки и/или услуги. Задължение за начисляване на ДДС възниква когато:
– регистрираното лице е ползвало изцяло или частично данъчен кредит при придобиването на стоките и услугите и
-наличните стоки и услуги са активи по смисъла на Закона за счетоводството или по смисъла на Закона за корпоративното и подоходно облагане.
Според чл. 111, ал. 2 от ЗДДС изключения от посоченото правило са допустими само в следните хипотези:
-при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е ЕТ;
– при смърт на регистрирано лице – ЕТ, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по ЗДДС, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта;
– при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132;
– за наличните активи – публична държавна или публична общинска собственост;
– при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период.
Видно от изложената фактическа обстановка, в случая не са налице обстоятелствата по чл. 111, ал. 2 от ЗДДС, поради което следва да се приеме, че към датата на дерегистрацията е налице доставка, като за същата, доколкото няма специални норми, следва да се приложат общите правила на ЗДДС за данъчно й третиране и по-специално нормите относно характера на доставката.
Общото правило относно характера на доставка на сграда, която не е „нова сграда” по смисъл на пар. 1, т 5 от ДР на ЗДДС, съгласно чл. 45, ал.3 от ЗДДС е освободена доставка, като доставчикът по силата на чл. 45, ал. 7 от закона има право да избере доставката да бъде облагаема. Правото на избор относно характера на доставката не се дерогира от разпоредбата на чл. 111 от ЗДДС.
В случая, в зависимост от избора на регистрираното лице, са възможни два варианта на данъчно третиране:
– освободена доставка и корекция на ползвания данъчен кредит при покупката, на основание чл. 79, ал. 6, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, или
– облагаема доставка.
И в двата случая данъчната основа на доставката е пазарната цена на сградата, на основание чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Обстоятелството, че чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, предвижда, че данъчната основа в случаите на чл. 111 от закона е пазарната цена, не следва да се тълкува в смисъл, че доставката задължително е облагаема. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС „Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.” – т.е. начинът на определяне на данъчната основа не предопределя характера на доставката, тъй като данъчна основа имат и освободените доставки.
Следва да се отбележи, че неупражняването на правото на избор съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, ще доведе до прилагане на първия от посочените по-горе варианти, тъй като ал. 7 дава само една възможност чрез изрично заявена от доставчика воля да се преодолее данъчното третиране на доставките по чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от закона, но при неупражняването й тези доставки се третират по силата на закона като освободени.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘