доставки по чл.130 от ЗДДС

ОТНОСНО: доставки по чл.130 от ЗДДС

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-36/ 12.02.2018 г.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството сключва договор за „Получаване право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на жилищна сграда“ с физическо лице. В нотариалния акт е записано, че дружеството получава собствеността върху 80% идеални части от недвижимия имот /пример: 5 бр. жилищни апартамента/. Срещу това, дружеството се задължава да построи цялата жилищна сграда, подробно описана в нотариалния акт, включително апартамента на собственика /физическото лице/ за своя сметка и да му го предаде в напълно завършен вид. Материалният интерес, записан в нотариалния акт е 50 000 лв. На основание чл.130 от ЗДДС, дружеството приема, че между него и физическото лице има две сделки:
1. Покупка на 80 % идеални части от имот,
2. Договор за СМР за апартамент.
Поставени са следните въпроси: За да отчете дружеството тази сделка трябва ли да издаде фактура с основание „Авансово плащане за извършване на СМР“ към датата на подписване на нотариалния акт и на основание чл.26, ал.7 от ЗДДС, сумата по нея трябва ли да бъде 20 % от материалния интерес / 50 000 * 20%= 10 000/, а след получаване на акт обр.16 същата фактура да бъде дебитирана с реално направените разходи за СМР на апартамента?
Предвид поставените въпроси, изразявам следното становище:
Съгласно чл.130, ал.1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. По смисъла на ал.2, данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Съгласно ал.3 на чл.130 от ЗДДС, доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. В ал.4 се указва, че за целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
В конкретния случай дружеството купува 80% идеални части от имота и продава СМР на апартамента на физическото лице.
Съгласно чл.130, ал.4 от ЗДДС, размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата. Доставката с по-ранна дата е продажбата на 80% идеални части от имота и данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на авансовото плащане за СМР. При завършване на услугата СМР, дружеството ще се съобрази с нормата на чл.26, ал.7 от ЗДДС.
По смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Оценете статията

Вашият коментар