ОТНОСНО: Доставки с право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № 96-00-296/ 07.12.2018 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува лек автомобил, брой места 4+1. За покупката са издадени две фактури – за първоначална вноска и окончателно придобиване, в които не е начислен ДДС на основание чл.143 от ЗДДС и дружеството не е ползвало данъчен кредит за закупеното МПС.
В случай, че беше начислен ДДС, дружеството няма да ползва данъчен кредит, тъй като са налице обстоятелства по чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. През периода на експлоатацията на въпросния автомобил, дружеството не е ползвало данъчен кредит за разходите по него.
Поставен е следният въпрос:
При продажбата на този автомобил, дружеството има ли право да документира доставката като освободена и да не начисли ДДС на основание чл.50, ал.1, т.2 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 50, ал.1, т.2 от ЗДДС, освободена е доставката на стоки при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
В случай, че основанието за неупражняване на данъчен кредит е различно от посочените в чл. 50 от ЗДДС – например се дължи на липсата на данъчен документ за покупката на лекия автомобил, в който данъкът да е посочен на отделен ред (чл. 71, т.1 от ЗДДС), когато автомобилът е закупен на режима на маржа, последващото възмездно разпореждане с него ще е предмет на облагаема доставка.
В конкретния случай липсва начислен данък при придобиването на лекия автомобил, който да подлежи на приспадане, поради което разпоредбата на чл.50, ал.1, т.2 от ЗДДС е неприложима.
При доставката на автомобила, дружеството следва да начисли ДДС на основание чл.12 от ЗДДС.