902/15.11.2016
Чл.112, ал.1 и ал.2 ЗДДС
Чл.121, ал.2 ЗДДС
Чл.122 ЗДДС
Чл.114 ЗДДС
Чл.115 ЗДДС
Относно: електронно фактуриране на доставки.
В писмено запитване, заведено в регистърана Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……. с вх. № ……………….2016г., изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……….. с писмо вх. № …………….2016г. сте изложили следната фактическа обстановка:
„ДД“ ООД е специализирано в разработването и продажбата на информационни услуги, както и в извършването на технически услуги по внедряване и поддръжката им. Един от продуктите на дружеството е система за електронно фактуриране, която позволява он-лайн създаване, издаване, изпращане, записване и съхранение на първични счетоводни документи в електронен вариант.
1.Когато електронна фактура съдържа всички задължителни за първичните счетоводни документи реквизити, указани в чл.114 от ЗДДС, чл.78 от ППЗДДС и чл.7 от ЗСч и е подписана по начин, гарантиращ произхода и ненарушеността на съдържанието, счита ли се за официален данъчен документ по смисъла на ЗДДС?
2.По какъв начин се осигурява автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронната фактура?
3.Допуска ли се издаване на дебитни и кредитни известия под формата на електронен документ, към фактура която е на хартиен носител?
4.Необходимо ли е формата за издаване на протокол към анулирания документ да следва тази на фактурата, т.е. да е електронна? Съществуват ли изисквания новият документ да бъде също електронен или се допуска издаването му и на хартиен носител?
5.Като посредник при електронното изявление по смисъла на чл.6 от ЗЕДЕП, какво отношение има дружеството към изискването за съхранение на издаваните електронни документи, заложено в чл.121 от ЗДДС? До каква част от съхраняваната информация посредникът при електронното изявление е длъжен да осигури достъп на компетентните органи по приходите? Съществува ли изискване издателите и получателите на електронни документи да ги съхраняват и на хартиен носител?
6.Електронните фактури носят ли на своите издатели и получатели същите права, както и фактурата, издадена на хартиен носител – право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС и признаване на разходи за данъчни цели в съответствие със ЗКПО?
С оглед приложимите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразявам следното становище:
Според чл.112, ал.1 и 2 от ЗДДС фактурата и известието към фактурата са данъчни документи и могат да се издават ръчно или автоматизирано. В този смисъл фактурите на хартиен носител и електронните фактури са данъчни документи и като такива следва за бъдат третирани равнопоставено.
Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се използва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.
Тъй като фактурите трябва да отразяват действителни доставки, в чл.233 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, респ. в чл.114 ал.6 от ЗДДС е указано, че от момента на издаването до края на съхранението им е необходимо да бъдат гарантирани автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите. Съгласно дадената в т.65 от ДР на ЗДДС легална дефиниция, „автентичност на произхода“ означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката. „Цялост на съдържанието“ според т.66 от ДР на ЗДДС означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено. Форматът на електронна фактура и електронно известие към фактура може да бъде променян. За осигуряване на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронната фактура и електронното известие към фактура в чл.114, ал.11 от ЗДДС са регламентирани следните две примерни технологии:
– квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, или
– електронен обмен на данни.
В ЗДДС не е предвидено изискване за съхранение на електронните данъчни документи и на хартиен носител.Съгласно чл.121, ал.2 от закона, когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват,данъчно задължените лица съхраняват и данните осигуряващи автентичността на произхода и целостта на съдържанието на електронната фактура и електронното известие към фактура.
Разпоредбата на чл.122 от ЗДДС указва, че когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен /онлайн/ достъп до съхраняваните данни на:
1.компетентните органи по приходите – когато лицето е установено на територията на страната, както и когато не е установено на територията на страната, но данъкът за доставката е дължим в България;
2.компетентните органи на държаната членка, където данъкът е дължим – когато лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга държава членка.
В запитването е посочено, че дружеството Ви има качеството на посредник при електронното изявление по смисъла на чл.6 от ЗЕДЕП, с оглед на което за него не възниква визираното в чл.121, ал.2 от ЗДДС задължение да съхранява тези данъчни документи, тъй като те не са издадени от него или от негово име.
Електронната фактура и известието към електронна фактура следва да съдържат реквизитите, визирани в чл.114, респ. в чл.115 от ЗДДС, чл.78 от ППЗДДС и чл.6 от ЗСч. Ако са спазени всички изисквания към електронната фактура/електронното дебитно известие и получателят използва доставените му стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки, за него ще е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, тъй като притежава данъчен документ, в който данъкът следва да е посочен на отделен ред.
В ЗДДС не е предвидено изискване дебитното или кредитното известие да следва реда за издаване на фактурата, към която е издадено т.е. може единият данъчен документ да е издаден на хартиен носител, а другият да е издаден в електронен формат.
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва при спазване на изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл.10 от ЗКПО, според който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. От своя страна чл.4, ал.5 от ЗСч допуска първичният счетоводен документ да е електронен документ, съдържащ информация, изисквана по този закон, издаден или получен в какъвто и да е електронен формат, когато са спазени изискванията ЗЕДЕП. С оглед на тази законова уредба считам, че признаването на разход по стопанска операция, документирана с електронен първичен документ е допустимо доколкото същият изпълнява изискванията на ЗСч и ЗЕДЕП и отразява вярно стопанската операция.
‘