Изх. №53-00-49
10.05. 2016 г.
чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството има договор за агентство (представителство) и договор за посредничество с данъчно задължено лице регистрирано за целите на ДДС във Великобритания.
Услугите, които дружеството ще предоставя на контрагента от Великобритания включват – консултантски услуги, посредничество, представителство, опаковане и складиране на стоки собственост на контрагента, получаване на стоки (козметични продукти) от склад във Великобритания в склад на дружеството на територията на страната, с цел обработка и оформление на същата, след което същата се връща на контрагента във Великобритания чрез куриерска компания за сметка на контрагента.
Освен това дружеството получава и съхранява временно в свой склад стока собственост на английското дружество, която след съответната обработка (поставяне на етикети на съответния език) се изпраща обратно във Великобритания. В телефонен разговор е уточнено, че в този случай английското дружество закупува стоките на територията на страната от български търговец с 0% ДДС, тъй като доставчика е приложил режим на вътреобщностна доставка (ВОД), а не износ както е описано в запитването. Стоките се съхраняват известен период от време в склада на дружеството, където се етикират и пакетират, след което се товарят и напускат територията на страната за Великобритания.
Допълнително дружеството възнамерява, да сключи комисионен договор с дружество регистрирано за целите на ДДС в Германия и да осъществява продажба на стоки от свое име, но за сметка на българското дружеството. Стоката ще се транспортира от България до склад на комисионера в Германия, от където комисионера ще я продава на крайни клиенти, след което ще заплаща на дружеството стойността на продадената стоката.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Облагат ли се доставките на услуги за посредничество, представителство, консултиране, опаковане и складиране на стоки собственост на контрагента от Великобритания, получаване на стоки в склад на дружеството с цел обработка и оформление на същата,и с каква данъчна ставка ?
2.С какви документи, следва даразполагадружеството за даудостовери,
че получената от Великобритания чужда стока в склад на територията на страната след обработка и оформление на същата е върната обратно във Великобритания?
3.С какви документи, следва да разполага дружеството за да удостовери, че съхранява чужда стока и в какъв срок стоката, следва да напусне страната предвид приложения режим на ВОД от доставчика на стоките в България?
4. Какъв документ, следва да издаде дружеството при изпращане на стоки до Германия във връзка с продажбата им в условията на комисионен договор, с дружество регистрирано за целите на ДДС в Германия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО), а специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС (съответно чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО) урежда мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана с недвижим имот, като в тези случаи се приема, че мястото на изпълнение е там, където е местонахождението на имота.
Относно доставката на консултантски услуги, посредничество и представителство, в конкретния случай, доколкото в запитването не се сочи, чечуждестранното дружествое установено на територията на страната чрез постоянен обект, мястото на изпълнение на услугата ще е там, където е установен получателят по доставката, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В този случай доставката е с място на изпълнение извън територията на страната (в другата държава членка, конкретно Великобритания) и във фактурата, издадена по чл. 113 от ЗДДС не следва да се начисляваданък.
Относно получаването на чужди стоки от Великобритания, които след оформление и етикиране се връщат обратно на контрагента във Великобритания, следва да се има предвид, че по смисъла на параграф 1, т. 43 от ДР на ЗДДС “работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки. Мястото на изпълнение на доставката на услуга по обработка на чужда стока попада в хипотезите на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
C оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС, по силата на които получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка не представлява вътреобщностно придобиване (ВОП) във визираните хипотези. Движението на стоки между две държави – членки в тези случаи се отразява в регистър на основание чл. 123, ал. 2 от ЗДДС, който следва да осигурява информация, регламентирана в чл. 121, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Съгласно чл. 123, ал. 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи. Разпоредбата на чл. 121, ал. 8 от ППЗДДС регламентира, че всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 13, ал. 4, т. 8-10 от закона, който осигурява следната информация:
1. вид на изпратените/получените стоки;
2. цел на изпращане/получаване на стоките;
3. количество на изпратените/получените стоки;
4. държава членка, до която са изпратени или от която са получени стоките;
5. дата на изпращане/получаване на стоките.
В случая, следва да се има предвид, че съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл.21, ал. 2 от законас място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
По трети въпрос:
В ЗДДС и правилника за неговото приложение няма регламентиран срок, за който да се извърши работа по тези стоки, но предвид изложеното в запитването и доколкото доставчика на стоките е приложим режим на ВОД и следва да разполага с документи по чл. 45 от ППЗДДС, удостоверяващи извършването на ВОД на стоките, следва да се съобразите със срока наразпоредбата на чл. 46 от ППЗДДС.
Относно вида на документите, с които дружеството да разполага, за да удостоверява, че съхранява чужда стока в складовите си помещения, следва да се имат предвид, заложените в чл. 114, ал. 10 от ЗДДС изисквания към документирането на стопанските операции, относно гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата, които се осигуряват от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата/известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Във тази връзка всякакви доказателства за превоз, предаване и приемане на предмета на доставката, плащане, съпроводителни документи, договори, счетоводни записвания и други, биха били допълнителни доказателствата за основната доставка.
По четвърти въпрос:
Договорът за консигнация е разновидност на комисионния договор. С него доверителят (консигнантьт) предоставя на довереник (консигнатор) стоки за продажба на трети лица при определени ценови условия. Консигнаторът продава стоките от свое име и се отчита на доверителя за извършените продажби. В тези случаи чл. 6, ал. 2, т. 4 отЗДДС приравнява фактическото предоставяне на стоки на консигнатора на доставка на стоки, независимо че към този момент все още не е прехвърлена собствеността върху стоките от консигнанта (в случая българското дружество) към консигнатора – немското данъчно задължено лице.
В случаите, при които българско лице доставя стоки на лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членкае налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Както бе посочено по –горе, за доставка на стока, се счита и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка, в резултат на което при предаването на стокитеще е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
При вътреобщностните доставки данъчното събитие възниква на датата, на която би настъпило данъчно събитие при доставка на територията на страната (чл. 51, ал. 1 от ЗДДС). Или в конкретния случай, съгласночл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДСсъбитието щевъзникне на датата на фактическото предоставяне на стоката, т.е. датата на която стоките са предоставени на немското данъчно задължено лице .
По силата на чл. 113, ал. 5 от ЗДДС фактурите за извършени вътреобщностни доставки, включително за авансово плащане, се издават задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за доставката.Неиздаването на фактура в регламентирания законов срок осъществява съставите нанарушенията на чл. 180 и чл. 182 от ЗДДС.
Освен това по силата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС всяко лице, което е извършило за определен данъчен период вътреобщностни доставки, заедно със справка-декларацията по ал. 1, следва да подава и VIES – декларация за тези доставки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.