ЗДДФЛ – чл. 42; чл. 49;
ДОПК – чл. 128; чл. 129;
КСО- чл. 5, ал. 4;
Наредба Н8 – чл. 2, ал. 2; чл. 3, ал. 3, т. 4;
ОТНОСНО: Годишно преизчисляване на доходите от трудово правоотношение по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. … с вх. № …/01.12.2016 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, “…” ООДкато основен работодател следва да определи за назначените работници и служители годишния данък върху доходите от трудови правоотношения по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ при изчисляване на годишната данъчна основа, с което е ангажирана Вашата счетоводна кантора, като част от обслужването на клиента Ви.
Определеният от Вас годишен размер на данък ще бъде по-нисък от размера на авансово удържания данък и затова дружеството ще трябва да възстанови до 31.01.2017 г. разликата на лицата – негови служители по основно трудово правоотношение.
Задавате следните въпроси:
1.Следва лии с какъв код да бъде деклариран размерът на възстановения от работодателя данък върху доходите до 31.01.2017 г. в Декларация обр. 6?
2.С какъв знак /- или +/ следва да бъде деклариран и в какъв срок?
3.Тъй като размерът на възстановен данък ще бъде по-голям от месечния размер на дължим от работодателя данък върху доходите към бюджета, какъв е механизмът за прихващане от работодателя на възстановената сума от следващите вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения?Например тази сума ще бъде отразена като надвнесена в данъчната сметка на дружеството, след подаване на съответната декларация обр. 6 и със съответните счетоводни записвания може да се отрази прихващането, или е необходимо определен документален начин, с който да уведомите Териториалната Дирекция на НАП за необходимостта от извършване на такова прихващане. В случай, че отговорът е положителен, то каква е процедурата по уведомяване и проверка?
4.Следва ли работодателят преди да извършва възстановяване на данък върху доходите да изисква някакви допълнителни документи, касаещи деклариране и внасяне на този данък в Германия, и ако да как да бъдат синхронизирани сроковете за тези две процедури, тъй като те са различни, т.е. до 31.01.2017 г. служителите с възстановен данък от работодателя и с възникнало задължение за деклариране и внасяне на данък върху доходите в Германия, все още няма да са го извършили и да са в състояние да удостоверят това с каквито и да било документи?
По прилагане разпоредбите на ЗДДФЛ:
От описаното в запитването Ви не става ясно дали работниците, които командировате, са местни или чуждестранни физически лица за целите на данъчното им облагане в България. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за данъчното му облагане по реда на ЗДДФЛ. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Считам, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като командированите работници са изпратени на работа в чужбина от българско предприятие. Следователно физическите лица се определят като местни по смисъла на ЗДДФЛ и съответно са носители на задължението за данъци, както за придобити доходи от източници в България, така и в чужбина.
Предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите от трудови правоотношения се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, като дължимият данък се изчислява от работодателя:
авансово – по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ; и
годишно – по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 42, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена с предвидените данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. В тази връзка, в разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ е регламентирано удържането или възстановяването на разликата между определения годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения и размера на авансово удържания данък за тези доходи.
Когато в резултат на това преизчисляване се получи данък за довнасяне от лицата, това е данък, който на основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ следва да бъде удържан от работодателя. В случай, че тази сума като цяло за предприятието е отрицателна величина, т.е. има надвнесен данък, той подлежи на възстановяване на лицата по реда на чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ. На основание чл. 49, ал. 7 от ЗДДФЛ възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
При условие, че няма да възникнат задължения с които да приспаднете надвнесения данък, може да приложите процедурата за прихващане или възстановяване, посочена в чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).
На основание чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ при поискване от лицето работодателят по основното трудово правоотношение издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък. В служебната бележка се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка.Ако служебната бележка не е поискана от работника/служителя до 31 януари на следващата година, такава се издава при поискването й (вж. чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ). Когато трудовото правоотношение е прекратено през течение на годината, работодателят е задължен да издаде и предостави на съответния работник или служител служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания данък в срок до един месец от датата на последното плащане по прекратеното правоотношение, но не по-късно от 31 декември на данъчната година (чл. 45, ал. 2, т. 1 и чл. 45, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ). Следователно в служебните бележки се посочва брутният размер на облагаемия доход от трудовото правоотношение,независимо дали същият е от източник в България или от източник в чужбина. Имайте предвид, че в служебната бележка се посочва само данъкът, удържан от съответния работник или служител по реда на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ.
По прилагане на осигурителното законодателство:
На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социалноосигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (Декларация образец № 1);
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (Декларация образец № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 2, ал. 2от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица -работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват:
1. ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за самоосигуряващи се лица и за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО;
2. общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ в размера на вноската за универсален и/илипрофесионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за всички лица, подлежащи на осигуряване;
3. общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Подробни указания относно попълването на данни в декларация образец № 6, включително и за дължимия данък за внасяне за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, са дадени в цитираното приложение № 4, както следва:
– т. 16. Удържан данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ – попълва се сумата на удържания през съответния месец данък по чл. 42 ЗДДФЛ, както и данъкът, удържан от работодателя по основното трудово правоотношение на основание чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ. Не се включва данъкът по т. 17. (Не се попълва от самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване.)
– т. 17. Авансов данък по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ – попълва се дължимият за внасяне от работодателя данък, когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец. (Не се попълва от самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване.)
Забележки:
1. В поле 16 – данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ, удържан от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
2. В поле 17 – данъкът по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ, който работодателят внася, когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец.
3. В полетата на т. 16 и 17 се попълва и данъкът по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ за доходите на съдружници, член-кооператори и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.
На основание чл. 3, ал. 3, т. 4 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите:
а) за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ – в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ;
б) за данъка по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ – в срок до 25 февруари на следващата година.
От цитираните разпоредби следва, че в декларация № 6 се вписват данни съответно за удържания от работодателя и дължим за внасяне данък по реда на чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения по смисъла на същия закон.
Съгласно изложеното в запитването няма удържан и дължим данък по реда на чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, който да подлежи на деклариране в декларация образец № 6.
В заключение Ви обръщаме внимание, че данните, които се вписват в декларация образец № 6 за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по ЗДДФЛ винаги са с положителен знак.