Изх. №26-Л-23
Дата: 04.04.2011 год.
ЗКПО, чл. 261;
ЗСч., чл. 24;
ЗКПО, чл. 278;
ЗСч., чл. 46;
ЗАНН, чл. 6;
ЗСч., чл. 48;
ЗАНН, чл. 11;
ЗСч., чл. 83;
ЗАНН, чл. 54;
НК, чл. 15.
ОТНОСНО: Годишно счетоводно приключване при иззети от Прокуратурата счетоводни документи
По повод постъпило в ЦУ на НАП Ваше запитване свх. № 26-Л-23/ 14.03.2011г. по описана ЦУ на НАП, Ви уведомяваме следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 10.02.2010г. от органи на досъдебно производство са извършени претърсвания на помещения и изземвания на документи и компютърни конфигурации от служебните помещения на дружеството. В резултат на това дружеството твърди, че няма обективна възможност да изпълни в законовоустановения срок вмененото от Закона за счетоводството /ЗСч./ задължение да състави годишен финансов отчет /ГФО/ към 31.12.2010 г., както и да подаде годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2010 г. по ЗКПО.
При така изложената фактическа обстановка дружеството моли за указания във връзка с годишното счетоводно приключване както за 2009, така и за 2010г.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата
нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 261 от ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Съгласно чл. 46 от ЗСч, който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, каквото е задължението по чл. 24 от с.з. на органите на управление на предприятието да отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв.
На основание чл. 48 от ЗСч и чл. 278 от ЗКПО, при установяване нарушение на разпоредбите на същите закони органите по приходите съставят актове за установяванена нарушения, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В чл. 54 отЗАНН са посочени условията, които следва да са изпълнени, за да се счете, че е налице основание за реализиране на административно наказателна отговорност, а именно: деянието да е нарушение, нарушението да е извършено от лицето, посочено като нарушител, нарушениетода можеда му се вмени във вина. По въпросите на вината и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго /чл.11 от ЗАНН/.
Съгласно чл. 15 от НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). При тези случаи законът изключва възможността лицата да понесат отговорност /наказателна, съответно административно наказателна/ поради липса на вина. Това са и случаите, при които е налице обективна невъзможност да се извърши определено изискуемо от закона действие. Обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение, съответно липсата на вина /включително под формата на небрежност/, изключва основанията да се търси административно-наказателна отговорност както от физическите, така и от юридическите лица, доколкото за последните ЗАНН също е приложим /чл. 83 от ЗАНН/.
Относно конкретното запитване считаме, че би могло да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на административните задължения само ако лицето/дружеството докаже, че е иззета документация на дружеството, необходима за счетоводно приключване на годината и подаване на декларация по ЗКПО, съответно за съставяне на ГФО, и че към законово определения краен срок за извършване на съответните действия същото не е разполагало с необходимата за това счетоводна документация, въпреки своевременно предприети от него действия за осигуряването й.
След отпадане на обективната невъзможност да бъдат съставени/изготвени ГДД и ГФО, в разумен срок, необходим за съставянето/изготвянето им, данъчната декларация, съответно ГФО,следва да бъдат подадени. Ако в разумен срок след отпадането на обективната/невиновнаневъзможност за изпълнение на административното задължение същото не бъде изпълнено, отпадат основанията, изключващи отговорността и лицето/дружеството, неизпълнило задължението, подлежи на административно-наказателна отговорност.
Следва обаче да имате предвид, че изразеното становище е принципно. Органите по приходите като актосъставители и административнонаказващите органи осъществяват конкретното производство независимо и извършват самостоятелно преценката за липса или наличие на административно нарушение, съответно наличие на обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение въз основа на конкретните фактии обстоятелства, които приемат за установени в административнонаказателното производство.
Подчертаваме също така, че независимо от обективната невъзможност да се декларира данъчното задължение, падежът за изпълнението му не се променя. При неизпълнение на същото в срок се дължи законова лихва.
В този смисъл е изразеното от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите становище изх.№ 04-19-370/27.04.2010г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КР. СТЕФАНОВ/’