характер на дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване по смисъла на данъчното законодателство на Република България

Изх. № 04-14-5
Дата: 23.03.2018 год.
ЗКПО, чл. 1, т. 2;
ТЗ, чл.1, ал. 1;
ЗЮЛНЦ, чл. 2, ал. 2;
ЗЮЛНЦ, чл. 3, ал. 2-6;
ЗДДС, чл. 3, ал. 1;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 21, ал. 1.

ОТНОСНО: характер на дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване по смисъла на данъчното законодателство на Република България

Във връзка с Ваше писмо с горния номер, заведено в Националната агенция за приходите с вх. №04-14-5/12.02.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Министерство на правосъдието изпълнява функциите на централен орган по Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29.05.1993 г. (Конвенцията), ратифицирана със Закон, приет от ХХХІХ Народно събрание на 31 януари 2002 г. – ДВ, бр. 16 от 2002 г. в сила за Република България от 1 септември 2002 г. Във връзка с постъпила молба от сдружение „Асоциация Акредитирани организации за международни осиновявания“ поставяте следното питане:
Акредитираните организации са юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност със специфичен предмет, определен от чл. 11 и чл. 32 от Конвенцията, чл. 116 от Семейния кодекс (СК) и чл. 19 от Наредба №2/24.10.2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации (Наредба №2/24.10.2014 г.).
Съгласно Ръководството за добра практика „Акредитация и Акредитирани организации за осиновяване“, публикувано на интернет страницата на Хагската конвенция по международно частно право, разпоредбата на чл. 11а от Конвенцията задължава акредитираните организации да преследват единствено нестопански цели. Обяснителният доклад изяснява, че всяка договаряща държава трябва да уреди този аспект от дейността на акредитираните организации, съгласно условията и в рамките, установени от компетентните органи на акредитиращата държава. Поставени са широки граници за уредба, въпреки фокуса на целите, които следва да бъдат постигнати от Конвенцията. Във връзка с дейностите на акредитираната организация, нестопанската цел означава, че мотивът за печалба не следва да бъде част от каквото и да е вземане на решения. Независимо от това, акредитираната организация има право да:
* начислява на бъдещите осиновители разумни такси за покриване на разходите, включително разходите за професионалните си услуги (чл. 32, ал. 2 от Конвенцията); разумните хонорари, посочени в чл. 32, ал. 2 от Конвенцията се отнасят до хонорара на всяко лице, което участва в процеса по осиновяване, не само персонала на организацията;
* плаща на директорите, професионалистите и служителите си заплата или възнаграждение, които не са несъразмерни на характера и качеството на оказаните услуги (чл. 32, ал. 2 от Конвенцията);
* натрупва достатъчно средства, за да гарантира жизнеспособността на организацията – за режийни разходи, офис, оборудване, заплати, поне за периода на акредитацията.
Във връзка с гореизложеното са поставени въпроси относно данъчното третиране на дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване по смисъла на данъчното законодателство.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
1. Относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО като обект на облагане по реда на този закон е посочена печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
С оглед на тази законова формулировка възниква въпросът доколко дейността на акредитираните организации за международни осиновявания следва да бъде разглеждана като попадаща в обхвата на чл. 1 от ТЗ. Тук следва да се има предвид, че изброяването в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Според ал. 3 на чл. 1 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ (аргумент чл. 1, т. 2, която препраща към чл. 1 от ТЗ, а не само към чл. 1, ал. 1 от същия).
Предвид цитираната нормативна уредба следва да се анализира доколко дейността на акредитираните организации за международни осиновявания, дейност изпълнявана по силата на нормативно задължение (чл. 9 и 11 от Конвенцията и чл. 116 от СК) и при условие, че таксите за разходи и хонорари се формират въз основа на нормативно установени правила, представлява дейност на юридическото лице, която предвид характера и обема ? налага да се води по търговски начин.
Отправна точка при преценката дали дейността на юридическите лица, които не са търговци, попада в обхвата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО е не толкова видът на сделките, а юридическият режим, на който последните са подчинени. Най-общо преценката дали резултатът (печалбата) от дадена дейност не подлежи на облагане по реда на ЗКПО може да се базира на следния примерен критерий:
* се реализира в резултат на действия от страна на юридическото лице, което не е търговец, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт и
* цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В контекста на гореизложеното могат да се направят следните изводи по отношение на дейността на акредитираните организации за международни осиновявания, за която се събират такси:
Съгласно чл. 9 от Конвенцията централните органи предприемат директно или чрез държавни органи или други надлежно акредитирани организации в своята държава всички необходими мерки, по-специално с цел да:

а) събират, съхраняват и обменят информация относно положението на детето и бъдещите осиновители, доколкото е необходимо за извършване на осиновяването;
б) улесняват, следят и ускоряват процедурата по осиновяването;
в) оказват съдействие за развитието на консултативни служби по осиновяванията и за периода след извършването на осиновяванията в своите държави;
г) обменят обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване;
д) отговарят, доколкото е допустимо от законодателството на държавата им, на обосновани искания от други централни или държавни органи за информация за конкретното положение по дадено осиновяване.
Съгласно чл. 11 от Конвенцията акредитираните организации следва:
а) да преследват единствено идеални цели съгласно условията и в рамките, установени от компетентните органи на акредитиращата държава;
б) да бъдат ръководени от и в тях да работят лица, притежаващи морални качества, подготовка и опит за работа в областта на международното осиновяване;
в) да подлежат на контрол от страна на компетентните органи на тази държава по отношение на своя състав, дейност и финансово положение.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба №3 от 24 октомври 2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието международното осиновяване по ал. 1 се осъществява чрез посредничество на акредитирана организация по чл. 116 от СК или централен орган по Хагската конвенция.
Конвенцията има характер на международен договор, ратифицирана е по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила за Република България, поради което на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, представлява част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат.
С оглед на изложеното може да се обобщи, че дейността на акредитираните организации по посредничество при международни осиновявания е регламентирана в чл. 9 от Конвенцията и в чл. 116 от СК.
Изводът, който следва от гореизложеното, е че за акредитираните организации по международни осиновявания е налице вменено задължение за извършване на дейността по посредничество при международни осиновявания по силата на нормативен акт, което от своя страна води до извода, че първият от двата, посочени по-горе критерия, е изпълнен.
Следващ основен критерий е начинът на определяне на цената, която се заплаща от бъдещите осиновители по процедурата по осиновяване. В чл. 32 от Конвенцията е регламентирано, че:
1. Никой не може да извлича недължима финансова или друга облага от участие в дейност, свързана с международното осиновяване.
2. Могат да бъдат претендирани и изплащани само разноски и разходи, включително разумни хонорари на лицата, участвали в процедурата по осиновяването.
3. Директорите, административните и другите служители на организациите, участващи в процедура по осиновяване, не могат да получават възнаграждение, което е несъразмерно с оказаните услуги.
Тези изисквания са доразвити в Наредба № 2/24.10.2014 г., като съгласно чл. 22, ал. 2 от същата акредитираната организацията не може да извлича недължима финансова облага от посредничеството при международно осиновяване, поради което:
1. не може да изисква и получава финансиране от осиновяващия в размер, който надвишава заявения максимален размер за посредничество за съответната държава;
2. може да изисква и получава от осиновяващите само средства за разноски и разходи във връзка с процедурата по международно осиновяване, включително: разумни хонорари на лицата, участвали в процедурата по осиновяването, и разумни административни разходи на организацията;
3. лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 не могат да изискват и получават възнаграждение, несъразмерно на оказаните услуги или на обичайното възнаграждение за същите услуги.
Спазването на тези задължения е гарантирано от контрола, който осъществява Министерството на правосъдието и правото му да отнема разрешението за дейността при нарушаване изискванията на чл. 22 (чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба №2/24.10.2014 г.).
Акредитираните организации по международни осиновявания организират посредничество при международно осиновяване и свързаните с него дейности по силата на Конвенцията, СК и Наредбата, като в чл. 32 от Конвенцията е нормативно установено по отношение на определянето на таксите, които се събират във връзка с осиновяването, че същите могат да бъдат претендирани и изплащани само за разноски и разходи, включително разумни хонорари на лицата, участвали в процедурата по осиновяването, като членовете на персонала на организациите, участващи в процедура по осиновяване, не могат да получават възнаграждение, което е несъразмерно с оказаните услуги. Част от таксите, които се събират от акредитираните организации, са от името и за сметка на централния орган – Министерство на правосъдието и са нормативно определени, съгласно чл. 113, ал. 5 и чл. 117, ал. 4 от СК.
Може да се обобщи, че приходите, получени от акредитираната организация, следва да покриват само разноските и разходите, свързани с осиновяването, като не може да се извлича облага от участие в дейност, свързана с международното осиновяване. Цената на извършените услуги следва да се ограничи до размера на извършените разходи. В този смисъл е налице изпълнение и на втория елемент от посочения примерен критерий, а именно, в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В контекста на гореизложеното се налага изводът, че приходите от дейността на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване, не следва да се считат за приходи от стопанска дейност и не следва да бъдат включени при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
2. Относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
Юридическите лица, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза – чл. 2, ал. 1 от закона. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2 – 6 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на ал. 2 от същата норма, независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от юридическите лица с нестопанска цел, когато се извършва системно срещу възнаграждение. Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на трайно извършвана от лицето икономическа дейност по независим начин, а не за всяко от проявленията й поотделно.
В този смисъл юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност, т.е. извършват дейности системно срещу възнаграждение.
Основна дейност на акредитираните организации по международни осиновявания е посредничество при международно осиновяване и свързаните с него дейности. За тази дейност тези организации съгласно чл. 32 от Конвенцията може да получат средства, ограничени до размера на разноските и разходите, включително разумни хонорари на лицата, участвали в процедурата по осиновяването, както и за възнаграждение на директорите, административните и другите служители на организациите, участващи в процедура по осиновяване, което е съразмерно с оказаните услуги. Следователно тази дейност се осъществява редовно и същата е свързана с получаване на доход, независимо, че не се реализира печалба.
Предвид гореизложеното, се налага изводът, че акредитираните организации по международни осиновявания осъществяват независима икономическа дейност, респективно същите са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗДДС като лице, предоставящо услуга срещу възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС определя, че с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които същият закон предвижда друго. Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки изчерпателно са изброени в глава четвърта от ЗДДС.
За да се определи данъчното третиране на доставката на услугата по посредничество, оказвана от акредитираните организации по международни осиновявания, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на същата съобразно ЗДДС.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно незадължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. По силата на чл. 24 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.
В случая получател на посредническата услуга е данъчно незадължено лице. Основната доставка е доставката на административна услуга по осиновяване, предоставяна от централния орган – Министерството на правосъдието на данъчнонезадължено лице – осиновител и мястото на изпълнение на същата на основание чл. 21, ал.1 от ЗДДС е на територията на страната. Следователно и мястото на изпълнение на посредническата услуга, извършена от акредитираните организации по международни осиновявания, ще е на територията на страната. Доколкото същата не попада сред изрично посочените като освободени доставки в глава четвърта от ЗДДС, същата е облагаема по смисъла на закона.

ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар