функционалности на електронната услуга за подаване на Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Справката) към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2017 г.

Изх. № 94-Д-53
Дата: 13.03.2018 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 6, ал. 9;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5.

ОТНОСНО: функционалности на електронната услуга за подаване на Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Справката) към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2017 г.

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпила чрез дирекция „Информационен център“ при ЦУ на НАП жалба, приета с вх. №94-Д-53/26.02.2018 г.
Според Вас в електронната услуга за подаване на Справката към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ е допусната грешка, която Ви принуждава да декларирате неверни данни поради факта, че при подаване на декларацията точки 9 и 10 в Част I от образец 2001 на ГДД не могат да се избират едновременно. Твърдите, че за много от Вашите клиенти през отчетната година са възникнали и двете обстоятелства и съответно трябва да бъдат посочени и двете точки едновременно. Пояснявате, че в бланката на декларацията сте предупреден, че за деклариране на неверни данни носите наказателна отговорност, а при така въведените правила за попълване сте принуден да декларирате неверни обстоятелства, които според Вас са предпоставка за търсене на отговорност на задължените лица впоследствие от правораздавателните органи в Република България.
В тази връзка поставяте следния въпрос:
На какво основание, кой и с каква цел и защо Ви принуждава/ограничава да изберете само едно от обстоятелствата, посочени в точки 9 и 10 на Част I от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Предвид изложеното в жалбата и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които са самоосигуряващи се лица по смисъла на същия кодекс и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (основание чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание, и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет), получили през годината доходи, подлежащи на данъчно облагане, също са включени в кръга на лицата, които извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните, декларирани в Таблица 2 от Справката към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Необходимо е да се има предвид, че самоосигуряващите се лица по ЗЗО са по-широк кръг от този по КСО. В §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на същия закон. Това е „физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си“.
Видно от цитираната разпоредба в кръга на самоосигуряващите се по ЗЗО лица влизат:
– лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО;
– лицата в неплатен отпуск по тяхно желание (например в случаите по чл. 160, ал. 1, чл. 170, ал. 2, чл. 171 от Кодекса на труда), които не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО;
– морските лица;
– лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – които не подлежат на осигуряване на друго основание по закона и други.
Наименованието на т. 9 в Част I от ГДД е формулирано общо „Самоосигуряващо се лице“, без да е уточнено дали става въпрос за КСО или за ЗЗО. Поради тази причина маркирайки т. 9 в хипотезата, в която едно лице има задължение да определи окончателен размер на осигурителния си доход в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на двата закона (включително и за периоди, през които лицето е осигурено на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО), няма нарушаване на осигурителното законодателство и това не води до деклариране на неверни данни. Не на последно място следва да се отбележи, че в тази хипотеза лицата трябва да попълват Таблица 1 и Таблица 2 от Справката към ГДД.
Както вече беше подчертано лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които са получили през годината доходи, подлежащи на данъчно облагане, извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните, декларирани в Таблица 2 от Справката към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В хипотезата, в която тези лица определят окончателен размер на осигурителния си доход единствено и само на това основание, не се попълва Таблица 1 от Справката. Именно за улеснение на този кръг лица и в съответствие със законовите разпоредби е предвидено да се маркира т. 10 на Част I от ГДД, при което електронната услуга автоматично предоставя указващи съобщения и възможност за попълването само на Таблица 2.
С оглед изложеното до тук считам, че декларирането на само едно от обстоятелствата в т. 9 или т. 10 на Част I от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ по никакъв начин не водят до ограничаване правата на лицата или до деклариране на неверни данни.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар