.04-11-9
Дата:18.01.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 43;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4;
КСО, чл. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал.1.
ОТНОСНО: Издаване на „Сметка за изплатени суми“ по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и удържане на осигурителни вноски на външен експерт по сключен граждански договор.
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 04-11-9 от 15.12.2010 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаните в писмото Ви факти, Министерство на отбраната има сключен граждански договор с външен експерт по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 8 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Във връзка с изплащането на сумата, експертът е декларирал, че е регистрирано по ДДС лице и не е самоосигуряващо се лице. В тази връзка поставяте въпроса дали е необходимо да се издава „Сметка за изплатени суми“, да се удържат осигурителни вноски, авансов данък и на каква база.
Предвид описаната фактическа ситуация, изразявам следното становище.
I. Дължим авансов данък.
На основание чл. 43, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходите от стопанска дейност по чл. 29 на закона се определя и удържа от предприятието -платец на дохода при изплащането му. Изключение от това правило е предвидено единствено за случаите, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода /чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ/. В случая, лицето е представило писмена декларация, че не е самоосигуряващо се лице, поради което не попада в обхвата на цитираното изключение. Следователно, Министерството на отбраната – в качеството си на предприятие – платец на доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, следва да определи и удържи дължимия от лицето авансов данък, прилагайки нормата на чл. 43, ал. 4 от закона.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 от същия закон, сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Фактът, че физическото лице е регистрирано по смисъла на ЗДДС и поради това представя данъчен документ за извършената услуга /фактура/, не отменя задължението на платеца да удържи данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ и да издаде формулярите по чл. 45, ал. 4 от същия закон /„Сметка за изплатени суми“ и „Служебна бележка“/. Информирам Ви, че актуалните към момента образци, утвърдени от министъра на финансите и обнародвани в „Държавен вестник“ на основание чл. 64, ал. 3 от ЗДДФЛ, могат да бъдат открити на интернет страницата на НАП – www.nap.bg. При попълването им имайте предвид, че на ред 1 от формуляра на „Сметка за изплатени суми“ следва да се посочи изплатения на лицето доход – в случая 200 лв. /т.е. не се включва начисления ДДС/.
II. Дължими осигурителни вноски:
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1- 4 от КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НООСЛБГРЧ, съгласно която, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО /самоосигуряващи се лица/ при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата, работещи без трудови правоотношения, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание за ДОО.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл.7, ал.6 от КСО/.
Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а“ – „в“ от Закона за здравното осигуряване (330). Редът за внасяне на здравноосигурителните вноски е уеднаквен с осигурителния режим, регламентиран в КСО, с изключение на случаите, при които лицата получават пенсия.
Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, когато лице работи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите.
В конкретния случай, лицето трябва да декларира тези обстоятелства и след анализирането им следва да се прецени дали се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’