.08-С-25
Дата: 24.01.2011 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 3
Относно: заплащане на данък върху превозните средства за годината на промяна в собствеността на превозно средство
В отговор на поставените въпроси относно лицето, което следва да заплаща данък върху превозните средства за годината на прехвърлянето на превозно средство и бюджета, в приход на който следва да постъпи платеният данък за периода след прехвърлянето му, Ви уведомяваме:
По силата на чл. 58, ал. 3 ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на превозно средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
Разпоредбата е създадена в настоящата си редакция с приемането на ЗМДТ през 1997 г. Целта е да се избегне двукратно плащане на данъка за годината на прехвърляне на превозното средство. В този си вид правилото не създава проблеми, когато прехвърлителят и приобретателят имат постоянни адреси, съответно седалища на управление, в една и съща община. Несъответствия се получават когато прехвърлителят и приобретателят имат постоянни адреси или седалища в различни общини, в който случай данъкът, платен от предишния собственик, е постъпил в приход на общината по постоянния адрес на последния. Това обстоятелство влиза в противоречие с чл. 61 ЗМДТ, според който данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията.
Противоречието между тези два текста не формира мотиви срещу прилагането на чл. 58, ал. 3 ЗМДТ, който е създаден като особено правило в интерес на данъчнозадълженото лице, още повече, че то не е претърпяло никакви изменения след съществените промени в закона, предоставящи правомощия на общинските съвети да определят размерите на местните данъци в установени от закона граници и др. В този смисъл считаме, че ако приобретателят на превозно средство представи документ за платен от предишния собственик /прехвърлителя/ данък до края на годината, няма основание от приобретателя да се събира задължение за периода, за който данъкът е платен. В хипотезата, в която задължението на новия собственик за съответния период е по-голямо от платеното от предишния собственик /данъкът в общината по постоянния адрес на приобретателя е по-висок/, разликата следва да бъде платена от приобретателя.
Нашето мнение е, че законът съдържа основание общината по постоянния
адрес на приобретателя да изиска от общината по постоянния адрес на предишния
собственик да й бъде възстановен платения от него данък за периода след
прехвърлянето на превозното средство /чл. 61 ЗМДТ/.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’