3_ 2093/03.09.2015 г.
ЗМДТ, чл. 3 от Приложение № 2, чл. 46, ал. 2, т. 1;
ДОПК, чл. 107, ал. 3, чл. 108
Относно: издаване на удостоверение за данъчна оценка и установяване на дължимия данък за недеклариран имот по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Според изложеното в запитването с ДВ бр. 50/03.07.2015 г. са извършени промени в ГПК, като съгласно чл. 485, ал. 2 от същия началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена.
С оглед на извършената законодателна промяна се поставя въпросът как следва да се процедира, когато съдебен изпълнител подаде искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, който не е деклариран в отдел „Местни данъци и такси”. Ако трябва да се спазва разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, предвиждаща, че когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец, се поставя въпросът при постъпило искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка от съдебен изпълнител, без да е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, кой трябва да подаде декларацията – съдебният изпълнител, взискателят или длъжникът?
Във връзка с приложението на ДОПК се поставя въпросът как трябва да се процедира, когато от съдебен изпълнител постъпи искане за размера на задълженията по местни данъци и такси за недеклариран имот – да се издаде акт за установяване на задължение (АУЗ) по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК или ревизионен акт?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр. 37 от 22 май 2015г.) и ДОПК (обн. ДВ бр.105/2005 г., посл. изм. ДВ бр. 61/2015 г.) изразяваме следното становище:
По отношение издаването на удостоверение за данъчна оценка по искане на съдебен изпълнител:
По силата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Удостоверенията за данъчна оценка се издават на собствениците на недвижими имоти съгласно декларираните от тях данни.
Алинея 2 на чл. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ предвижда възможността удостоверение за данъчна оценка да се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.
В глава втора, раздел ІІІ на ЗМДТ е уреден данъкът при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, които са приложими и при продажба чрез публична продан на недвижим имот по реда на чл. 483 и следващи от ГПК.
Публичната продан е сложен фактически състав, който включва поредица от правни и фактически действия и който се финализира с плащане на цената и постановление за възлагане на имота на обявеното за купувач лице. Той съдържа елементи на договор и актове на орган с властнически правомощия. Поради наличието на съгласие на купувача относно покупната цена придобиването чрез публична продан може да бъде отнесено към първата хипотеза на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ и при определяне на основата за облагане с данък следва да се сравняват достигнатата цена, на която имотът се възлага на определения за купувач участник и данъчната оценка на имота по Приложение № 2 към закона.
Следователно, предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 от ЗМДТ, е необходимо да се издаде удостоверение за данъчна оценка по искане на съдия изпълнител за целите на облагането с данък при придобиване на имущества.
Данъчната оценка трябва да бъде издадена при спазване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, изр. първо от Приложение № 2 към ЗМДТ, който урежда, че когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец.
Декларация по чл. 14 ЗМДТ /заедно с искането за издаване на удостоверение за данъчна оценка/ се подава във всички случаи, в които такава не е подадена, независимо дали имотът подлежи на облагане с годишен данък или не. В тези случаи, заедно с искането за данъчна оценка, следва да се подава и попълнена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за съответния имот. Данните от тази декларация се използват само за определяне на данъчната оценка на имота, без да се въвежда в програмния продукт за обработка на декларации по чл.14 от ЗМДТ и съответно без да се формира задължение за нея. Издава се удостоверение за данъчна оценка по реда на чл.3, ал.2 от Приложение №2 от ЗМДТ, без да се определят и вписват задължения за имота. Удостоверение в тези случаи се издава само за целите на провеждането на съответното производство и това обстоятелство се отбелязва изрично в него.
Следователно, с оглед цитираните разпоредби на ЗМДТ, в случаите, когато не е подадена декларация за имота, освен искането съдебният изпълнител следва да подаде и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, която е само за целите на изчисляване и издаване на данъчната оценка на имота, а не е за определяне на данъчни задължения.
По отношение установяването на дължимите задължения за имота:
В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл.107, ал. 3 от ДОПК, изречение 3).
Необходимо е да се има предвид, че при актовете за установяване на задължения (АУЗ) по чл.107, ал. 3 от ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на задължения е различен. АУЗ не са подчинени на режима на издаване на ревизионни актове, но в производствата по издаването им органите по приходите могат да събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице (чл. 37, ал. 1 от ДОПК). Това произтича и от принципите на законност, обективност и служебно начало, според които органите по приходите са длъжни да установяват действителните факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица по реда и чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК.
Поради естеството на предварително установяване на размера на задълженията по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, в случаите, когато декларация не е подадена, с оглед процесуална икономия, е необходимо лицето да бъде поканено от органите по приходите да подаде декларация, ведно с документите, касаещи определянето на задълженията му. Подаването на декларация от задълженото лице би улеснило в значителна степен предварителното установяване на задълженията и може да доведе до отпадане на необходимостта от издаване на АУЗ.
В заключение от разпоредбите в глава ХIV от ДОПК следва да се обобщи, че при неподадена декларация задължението за местни данъци и такси може да бъде установено чрез служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или чрез извършване на ревизия на задълженото лице. Независимо от издаването на АУЗ, включително когато е обжалван, задълженията за местни данъци и такси могат да се установят чрез извършване на ревизия.