Изх. №20-00-100
20.03.2020 г.
чл. 7, ал. 1 от ЗДДС
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
чл. 28, т. 1 от ЗДДС
чл. 28, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„S ” S.R.L. – Италия е дружество, което извършва дейности по проектиране и производство на автогаз системи, а продуктите се продават в над 30 държави, включително и трети страни. Дружеството е с производствен и данъчен адрес в Италия.
Предстои търговски проект, състоящ се в промоцията, маркетинга и продажбата на продукт, който ще се произвеждат от доставчик, установен и регистриран за целите на ЗДДС в България. Целта на проекта е произведеният продукт в България да се продава, не само на територията на Италия, но и в няколко други държави, където италианското дружество има ексклузивни дистрибутори. Италианското дружество, възнамерява да организира пратки (пълни контейнери) за дистрибутори, установени в трети страни (Южна Америка и Африка) в рамките на тристранни операции (triangulation). С цел намаляване на транспортните разходи и повишаване на конкурентоспособността на продукта по отношение на цената, стоките ще се транспортират директно от България до третите страни, без да преминаван през склада в Италия, като митническите процедури за извършване на износ към третите страни, ще се оформят директно на българска митница.
В търговската фактура, която ще се издаде от българското дружество доставчик, ще бъде посочен за:
– купувач: „S ” S.R.L. – Италия,
– получател/адрес за доставка: дистрибутор на S в Африка/Южна Америка.
В митническата декларация, ще бъде посочен за:
– спедитор: българското дружество доставчик,
– получател: дистрибутора на S в Африка/Южна Америка.
В коносаментът за морски транспорт, ще бъде посочен за:
– спедитор: българското дружество доставчик,
– получател: дистрибутор на S в Африка/Южна Америка.
При необходимост, когато стоките пристигнат на територията на третите страни, дистрибуторите/вносители на S в Африка/Южна Америка, ще могат да предоставят потвърждение за доставката, както и копие на митническа декларация за внос на стоките.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Фактурата, която ще бъде издадена от българското дружество доставчик към италианското дружество, следва ли да бъде с начислен български ДДС или доставката следва да е освободена от облагане, тъй като стоките се изнасят за страни извън Европейския съюз (ЕС)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Предвид обстоятелството, че към запитването не са приложени писмени документи, удостоверяващи взаимоотношенията и договореностите между контрагентите, както и естеството и условието на доставките, които е възможно да бъдат извършвани, изразеното становище има принципен характер.
Със ЗДДС в българското законодателство е транспонирана Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). Предвид чл. 2, т. 1 от ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Доколкото се разбира от изложеното в запитването, италианското дружество възнамерява да организира пратки (пълни контейнери) с получатели дистрибутори установени в трети страни (Южна Америка и Африка), като стоките ще се транспортират директно от България до третите страни, а фактурата за извършената доставка, ще се издава на италианското дружество, от което може да се предположи, че то ще е получател по доставката.
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. Цитираната правна норма въвежда в националното законодателство разпоредбите на чл. 31 и чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, съответстваща на чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС (съответстваща на чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО) е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на страната и в конкретния случай на основание чл. 12 от ЗДДС, доставката ще облагаема за целите на закона.
Съгласно българското законодателство, този вид доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната не са освободени от облагане, но е възможно при определени условия да са облагаеми с нулева ставка на данъка. Облагаеми с нулева ставка са вътреобщностните доставки на стоки по чл. 7 от ЗДДС (съответстваща на чл.138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО), както и доставките на стоки по чл. 28, т.1 и т. 2 от ЗДДС съответстваща на чл. 146, параграф 1, буква „а“ и буква „б“ от Директива 2006/112/ЕО), които се транспортират до трета страна или територия.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.
Предвид цитираната разпоредба, за да е налице ВОД следва да са изпълнени едновременно цитираните условия, а именно:
– Доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице;
– Получателят да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.
– Стоките да се транспортират от територията на страната до територията на другата държава членка.
Тъй като в конкретния случай стоките няма да се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка, а ще се транспортират до трета страна, няма да са налице условията за определяне на доставката, като вътреобщностна по смисъла на чл. 7 от ЗДДС.
Съгласно чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
От цитираната правна норма, условията за прилагане на нулева ставка на данъка са следните:
– доставчикът да прехвърля право на собственост или друго вещно право върху стока;
– стоката да се превозва от или за сметка на доставчика;
или
– стоката да се превозва от получателя или за негова сметка, когато получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът, следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона, с посочените в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
От гореизложеното следва, че за да се приложи нулева данъчна ставка е необходимо да са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС и при наличие на документите посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо какво лице е получател на стоките (дружество установено в ЕС или трета страна).
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването стоката ще се транспортира до трета страна и за да е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката на стоки, по която доставчик е българското дружество е необходимо превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна да е извършен от или за сметка на получателя, ако същият е лице, което не е установено на територията на страната. Ако това условие е изпълнено, както и в случай, че превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна се извършва от или за сметка на доставчика, то няма пречка българското дружество доставчик да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, за доставката между него и италианското дружество при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
В случай, че лице, което прилага чл. 28 от ЗДДС не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Тази корекция е двупосочна, доколкото се регламентира не само начисляването на данък със ставка 20 на сто при отсъствие на удостоверяващите документи, но и елиминиране на ефекта от така начисления данък при последващо снабдяване с необходимите документи. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
В случай, че за българското дружеството доставчик, което е регистрирано по ЗДДС, не са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС и купувач е италианското дружество, следва да бъде приложена данъчна ставка в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В този случай е възможно за италианското дружество да възникне хипотезата на чл. 28 от ЗДДС, при наличие на документите посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, както и задължение за регистрация за целите на ЗДДС.