Изх. №23-29-57/25.08.2017 г.

Изх. №23-29-57/25.08.2017 г.
ЗДДС – чл. 7, чл. 17, чл. 28

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-29-57/…..2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е регистрирано на територията на България и осъществява дейност свързана с разработване, производство и продажба на индивидуални и иновативни сензори и контролери, които намират приложения в автомобилни компоненти, въздухоплавателни средства, морски, индустриални и военни приложения, тежкотоварни превозни средства, отопление, климатизация, телекомуникации, домакински уреди и други. Производството на определен асортимент (температурни датчици, използвано за двигатели с вътрешно горене) е предназначено за автомобилната индустрия и се извършва в завод в Ботевград. Цялото производство се реализира на пазара извън страната. Българското дружество е пуснало в експлоатация през 2016 г., втори завод в индустриална зона „…” за производство на сензори за измерване на налягането за автомобилната индустрия.
Дружеството е част от групата на американска компания „S” – световна технологична компания и глобален лидер в областта на автомобилните сензори. Установен е търговски модел на групата, който е съобразен с изискванията на производителите на автомобили, които имат ясни предпочитания техните доставчици да бъдат консолидирани до максимална степен, за да намалят броя на контрагенти и търговски договори за покупките си на различни компоненти. Следвайки този бизнес модел, продуктите произведени в заводите в град и град се продават на производителите на автомобили чрез (белгийско дружество) и (холандско дружество).
В запитването са описани условията на продажбите от българското дружество към свързаните дружества (белгийското и холандското), в съответствие с условията по договори за продажба и договор за трансферно ценообразуване. Продажбите от българското дружество се извършват към българските ДДС номера на свързаните дружества (белгийското и холандското). Условията на доставката са EXW Инкотермс (франко завод, склад), което предполага че собствеността и риска се прехвърлят, когато стоките напуснат завода и склада на българското дружество. В тази връзка дружеството, прилагайки относимите разпоредби относно мястото на изпълнение на доставка на стоки без транспорт (чл. 17, ал. 1 от ЗДДС), начислява 20 % ДДС във фактурите издадени към свързаните дружества (белгийското и холандското).
Транспортът към клиентите в чужбина и митническите формалности (за износ) се извършват от специализирани транспортни и спедиторски фирми. Последните са наети от крайния клиент (автомобилопроизводител) или от българското дружество, като в последния случай транспортните разходи се фактурират на белгийското и холандското дружество, съгласно Рамкови договори за доставка на спедиторски услуги.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
При посочените условия на доставката, какви условия следва да са изпълнени и на какви изисквания следва да отговаря дружеството за да се възползва от начисляване на ДДС при нулева данъчна ставка към свързаните лица?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от с.з., когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общите правила на ЗДДС за място на изпълнение при доставка на стока са регламентирани в чл. 17 от закона.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
В случаите, когато стоката се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение при доставката, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В запитването е посочено, че дружеството прехвърля правото на собственост при условия на доставката франко завода/склада на клиента, транспорта е за сметка на клиента, който не е регистриран по ДДС в България, но осъществява продажбата към българските ДДС номера на белгийското и холандското дружество, а в последствие фактурира и транспортните разходи към тези дружества. Предвид посочените общи правила на ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение при доставка на стоки и тъй като съобразно изложеното в запитването стоката се намира на територията на страната, то мястото на изпълнение при извършване на доставката на тези стоки е на територията на страната.
Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка са вътреобщностите доставки по чл. 7 от ЗДДС, както и доставките на стоки по чл. 28 от ЗДДС, които се транспортират до трета страна или територия.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид цитираната разпоредба, за да е налице ВОД следва да са изпълнени кумулативно посочените условия, а именно:
* Доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице;
* Получателят да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
* Стоките да се транспортират от територията на страната до територията на другата държава членка. Тъй като в конкретния случай стоките няма да се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка, няма да са налице условията за определяне на доставката като вътреобщонстна по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. Освен изложеното, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с документи посочени в чл. 45 от ППЗДДС, като в конкретният случай получателят е регистриран за целите на ДДС в България, с идентификационния му номер по ДДС.
Съгласно чл. 28, т. 2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка на данъка е доставката на стока, която се изпраща или превозва от територията на страната до трета страна от или за сметка на получателя, ако получателят не е установен на територията на страната.
За прилагането на нулевата ставка на доставката по чл. 28 от ЗДДС, доставчикът следва да разполага с изискуемите по чл. 21 от ППЗДДС документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна;
или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо че стоките са пристигнали на територията на трета територия.
2. фактура за доставката
3. документ за превоз на стоките.
Доколкото в запитването посочвате, като установени търговски взаимоотношения като продажби от дружеството към продажбата към българските ДДС номера на белгийското и холандското дружество, то дружеството няма да бъде вписано като износител по митническата декларация, поради което то няма да притежава регламентираните документи от чл. 21 от ППЗДДС за прилагане на нулевата ставка по доставката по чл. 28 от ЗДДС.
Тъй като доставката ще е с място на изпълнение на територията на страната и не е изрично посочена сред освободените, или облагаеми доставки с нулева ставка за данъка, дружеството следва да начисли ДДС, прилагайки данъчна ставка по чл. 66, ал. 1, от ЗДДС – 20 на сто.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар