Изх. № 24-39-137
Дата:12.02.2018 год.
ЗДДС, чл. 6;
ЗДДС, чл. 9;
ЗДДС, чл. 26;
ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3;
ЗДДС, чл. 26, ал. 5;
ЗДДС, чл. 26, ал. 5, т. 1;
ЗДДС, чл. 27;
ЗДДС, чл. 27, ал. 3, т. 1;
ЗДДС, чл. 118, ал. 9;
ЗДДС, чл. 118, ал. 10;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 8;
Наредба №Н-18/13.12.2006 г., чл. 59а, ал. 1;
Наредба №Н-18/13.12.2006 г., чл. 59а, ал. 5;
Наредба №Н-18/13.12.2006 г., чл. 59б, ал. 4;
Наредба №Н-18/13.12.2006 г., чл. 59б, ал. 6;
ДОПК, §1, т. 3.
ОТНОСНО: Изменение в Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, в сила от 01.08.2017 г. (Наредба №Н-18/2006 г.) и определяне на данъчната основа съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Вна , с вх. №…/……2017 г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност, в което е изложена следната фактическа обстановка:
„……………“ ЕООД не е лицензиран складодържател.
„…………….“ ЕООД към момента е вложител в данъчен склад на лицензиран складодържател „…………….“ АД, където е и единствен оператор.
Операциите, които извършва „………………..“ ЕООД, са:
– доставка на газ от „………………..“ ЕООД и влагането му в данъчния склад на лицензирания складодържател;
– бутилиране на газ в метални бутилки и транспортирането им на кодове 27111297 и 27111397 до складове на „……………..“ ЕООД за продажба на крайни клиенти;
– продажба на автогаз от данъчен склад;
– директна продажба на газ от данъчен склад на „…………………“ ЕООД и нейното транспортиране до данъчен склад на клиент. Акцизните документи се движат между двата данъчни склада, а „………………….“ ЕООД само префактурира стоката.
„……………“ ЕООД има договор за доставка на газ с „…………………….“ ЕООД, съгласно който получава два вида отстъпки:
1/ Отстъпка за предсрочно плащане: Поради това, че всяка доставка се заплаща авансово, то в края на всеки отчетен месец „……………….“ ЕООД издава кредитно известие за отстъпка за предсрочно плащане на база на доставеното количество, съгласно заложените параметри в договора за доставка.
2/ Отложени възвръщаеми отстъпки: В договора за доставка има заложен минимален обем за тримесечие. „………………“ ЕООД издава в края на всяко тримесечие кредитно известие за отстъпки на база всички получени през тримесечието количества.
Същевременно „…………………..“ ЕООД извършва доставки за други фирми от квотата си по договора с „………………………“ ЕООД. При тези доставки дружеството предоставя незабавна парична отстъпка на клиента си, която е в по-малък размер от получената.
Предвид изложеното поставяте следните въпроси:
1. При подаване на електронен документ за получаване (ЕДП) в поле „Данъчна основа на доставката в лева“ коя стойност следва да се записва – стойността на сделката по фактура или стойността на сделката, представляваща фактурна стойност, намалена с отстъпката, която е ясно определена с договора за доставка, но се получава в края на съответния период /в края на месеца или на тримесечието/?
2. При положение, че в полето се посочи фактурната стойност, то стойността в поле „Данъчна основа на доставката в лева“ в електронен документ за доставка (ЕДД) ще е по-малка от доставната стойност. Предвид това, че на клиента се предоставя незабавна парична отстъпка, а дружеството получава от „…………….“ ЕООД отстъпките си в края на тримесечието (или в края на месеца–при авансово плащане), ще се разглежда ли отразената в полето в ЕДД стойност като продажба под доставна/пазарна стойност, когато доставката е за свързано предприятие?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по поставените въпроси:
1. Относно информацията в поле „Данъчна основа на доставката в лева“ на електронен документ за получаване (ЕДП):
На основание чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение №22 или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №23 за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 59а постановява, че лицата по ал. 1, изпълнили изискванията на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, не подават в приложение №22 и приложение №23 данни за стойността на данъчната основа в поле „Данъчна основа на доставката в левове“.
При подаване на ЕДП в поле „Данъчна основа на доставката в лева“ се посочва стойността на сделката по фактурата, определена съгласно разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС.
При установяване на несъответствия в подадени ЕДД или ЕДП, разпоредбата на
чл. 59б, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. регламентира, че същите се отстраняват чрез подаване на нови ЕДД или ЕДП не по-късно от деня, следващ деня на първоначално подадените данни.
В чл. 59б, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. е предвидено, че след изтичане на срока по ал. 4 в подадени ЕДД за продажба на гориво и ЕДП може да се извърши корекция на подадени данни за стойността на данъчната основа на доставката, но не по-късно от 10 дни от първоначално подадените данни. Коригирането се извършва с подаване на нови ЕДД/ЕДП. Предвид така определения начин за коригиране, т.е. чрез подаване на нови ЕДД/ЕДП, следва, че в новия документ е необходимо да се посочи коригираната данъчна основа на доставката.
След изтичане на десетдневния срок в информационната система „Контрол на горивата“ (ИСКГ) не може да се извършват корекции в полето, отразяващо стойността на данъчната основа.
В случай че задълженото лице установи разлика в данъчната основа като резултат от получена търговска отстъпка, ИСКГ допуска към съответния документ да се въведе коментар, който се достъпва чрез меню „Справка за подадени ЕДД/ЕДП“.
2. Относно реда за определяне на данъчната основа на доставка на свързано лице:
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС е определен в чл. 26 и 27 от същия закон.
Данъчна основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена (чл. 26, ал. 1 от ЗДДС). Същата, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, увеличена и/или намалена с елементите, посочени в ал. 3 и ал. 5 от същия законов текст. Изключение от това правило е регламентирано в чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съгласно което данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, когато те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. Ако търговската отстъпка се предоставя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
При доставка между свързани лица, съгласно ЗДДС, данъчната основа е пазарната цена само ако е налице някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 3, т. 1 от същия закон. Видно от цитираната законова норма, предпоставка за приложението й е кумулативното наличие не само на отклонение от пазарната цена при доставки между свързани лица, но и обстоятелството някоя от страните по доставката – в зависимост от вида й, да няма право на данъчен кредит или да има право на частичен такъв.
В конкретния случай поради предоставянето на търговска отстъпка на различни периоди от време (незабавно, в края на месеца или на тримесечието) дружеството формира продажна цена, по-ниска от тази при закупуването на горивото. Предвид характера на извършваната дейност (продажба на горива, в т.ч. и на свързано лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), която по правило предполага наличие на право на приспадане на данъчен кредит, нормата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в конкретния случай е неприложима.
ЗАМ.
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/