Изх. №20-00-62
Дата:20.03.2012 год.
Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица;
Наредба за елементите на възнаграждението
Относно: Изменения и допълнения на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
I. Изменения и допълнения в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, направени с Постановление № 31 от 16 февруари 2012 г. (Обн. ДВ, бр. 16 от 24 февруари 2012 г., в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 3 и
§ 2, т. 2, които влизат в сила от 1 март 2012 г.)
1. В чл. 1, ал. 1 и в чл. 2, ал. 1, думите “земеделски производители, тютюнопроизводители” са заменени с думите “регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители”. Допълнението е с цел прецизиране на разпоредбата в терминологично отношение в съответствие с чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
2. Изменена е разпоредбата на чл. 1, ал. 2, както следва: „При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.”
Разпоредбата е прецизирана, тъй като започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност не се установява единствено чрез подаването на декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата.
3. Допълнен е текстът на изречение второ от чл. 1, ал. 3, а именно: “При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.”
Разпоредбата е прецизирана, тъй като при започване на друга трудова дейност като самоосигуряващо се лице през календарната година, същото не може да променя вида на осигуряването си извън срока по чл. 1, ал. 4 от наредбата (до края на месец януари на съответната календарна година).
4. В чл. 2, ал. 3 е създадено ново изречение второ със следното съдържание:
„Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване”.
Изменението е във връзка със съществуващата до момента възможност за внасяне на авансовите осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, включително за тези от тях, които извършват дейност и на друго основание като самоосигуряващи се лица.
С цел гарантиране на еднаквото прилагане на закона за всички категории лица, от 1 март 2012 г. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, задължително се осигуряват върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества).
5. В чл. 16 думите „избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход“ се заменят с „минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица“.
Промяната е с цел синхронизиране на текста от наредбата с чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
II. Изменения и допълнения в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, направени с Постановление № 32 от 16 февруари 2012 г. (Обн. ДВ, бр. 16 от 24 февруари 2012 г., в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 2, буква „а”, която влиза в сила от 1 март 2012 г.)
1. Изменения и допълнения в чл. 1
1.1 В съответствие с промяната на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряванее изменен чл. 1, ал. 7 от наредбата.
Съгласно новата редакция на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето), осигурителните вноски се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. В тази връзка в изречение първо на чл. 1, ал. 7 от наредбата думите “начислено, но неизплатено или неначислено” се заличават, а думите “минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя” се заменят с “минималната месечна работна заплата за страната”.
Изречение второ се изменя така: “Когато лицето не е работило през целия месец, осигурителните вноски се внасятвърху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.”
1.2 В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от наредбата са направени следните изменения и допълнения:
1.2.1 В т. 1 размерът на дневните пари при командировка, върху които не се дължат и внасят осигурителни вноски, е ограничен до двукратния им размер, определен в нормативен акт.
1.2.2 В точка 7 на чл. 1, ал. 2 от наредбата ал. 3 на чл. 232 от Кодекса на труда се заличава, тъй като обезщетението, което се дължи на основание горецитираната разпоредба от кодекса, се изплаща от работника на работодателя и няма характер на доход от трудова дейност, съответно не представлява осигурителен доход.
1.2.3 Направени са изменения в т. 8 като думите “и чл. 294” се заменят с “чл. 294 и паричните средства по чл. 226з”, с оглед превеждането на разпоредбата в съответствие с промяната на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от февруари 2010 и издаване на Наредба № 1 от 7 февруари 2011 г. за условията и реда за материално подпомагане в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия (Обн. ДВ. бр. 15 от
18 февруари 2011 г.), а думите “и отличия” се заличават, тъй като същите имат морална стойност.
В т. 9 в началото се добавят думите “възнагражденията по чл. 234, ал. 3” от Закона за Министерството на вътрешните работи. Периодите на временно отстраняване от длъжност, за които се изплащат въпросните възнаграждения, се зачитат за осигурителен стаж на основание разпоредбата чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, която регламентира и размера на осигурителния доход за тези периоди.
С тази цел са направени и допълнения в т. 11 и т. 12, като съответно е предвидено осигурителни вноски да не се дължат върху възнагражденията по чл. 231 от Закона за съдебната власт и тези по чл. 99, ал. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” .
Порадипромяна на Закона за Министерството на вътрешните работи в т. 9 думите “чл. 212, ал. 5” се заменят с “чл. 212, ал. 6”.
1.2.4 В т. 10 се предвижда върху паричните награди, изплащани съгласно Закона за държавния служител, да не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Допълнението е с оглед еднаквото третиране на сумите за паричните награди по всички специални закони като доход, върху който не се дължат задължителни осигурителни вноски.
1.2.5 Създават се нови т. 13 и т. 14, съгласно които осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат върху сумите и доволствията по
чл. 23, ал. 1 – 7, компенсационните суми по чл. 25 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и стойността на представителното облекло по чл. 28, предметните и парични награди по чл. 29 от Закона за сметната палата. Досегашната т. 13 става т. 15.
2. С оглед прецизиране на текста на разпоредбата на чл. 1а, ал. 2, след думите “осигурителните вноски се внасят върху” се добавят думите “не по-малко от”.
3. Изменения и допълнения в чл. 3
3.1. В съответствие с промяната на чл. чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, ал. 1, изречение второ се изменя така:
„За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 – 6”.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето) са изключени от текста на разпоредбата, тъй като съгласно новата редакция на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за тази категория лица се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Съответно препратката към реда за определяне на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1,т. 9 от Кодекса за социално осигуряване е заличена в разпоредбата.
3.2. С оглед регламентирането на реда за определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, ал. 3, т. 1 и т. 3 от наредбата са изменени. В т. 1 са включени регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а в т. 3 са включени тези, на които облагаемия доход се формира по редана чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Също така е предвидено при определяне на годишния осигурителен доход на лицата по т. 1 и т. 3 от ал. 3 да не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Това допълнение е предвид характера на тези плащания, които като цяло представляват средства за подпомагане, във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд. Получените от регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет не представляват доходи от трудова дейност.
4. Създава се чл. 4а:
Съгласно текста на ал. 1 на новата разпоредба, лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, за периодите, през които не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи (чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване), трябва да представят пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани или да декларират обстоятелството, че не са били осигурявани на друго основание. С текста на новата разпоредба се цели улесняване прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване от осигурителите.
5. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “до 31 декември 2011 г.” се заменят с “до 31 декември 2012 г.”.
С промяната на горецитираната разпоредба се удължава периодът, за който при определяне на осигурителния доход за първите три работни дни от временната неработоспособност, вместо възнаграждението за дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, се взема предвид възнаграждението за дните по параграф 22о,
т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/