Измененията на Закона за местни данъци и такси за периода от 1998 г. до 2006 г. по отношение на данъчните оценки на жилищата и начина на изчисляването им, както и за данъчно задължените лица. &#

ОТНОСНО:Измененията на Закона за местни данъци и такси за периода от 1998 г. до 2006 г. по отношение на данъчните оценки на жилищата и начина на изчисляването им, както и за данъчно задължените лица.
За периода от 01.01.1998 г. до 31.12.2001 г. по силата на чл. 20 от Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя съгласно приложение № 1 /отм. от 01.01.2002 г./ в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването.
По приложение № 1 към ЗМДТ данъчната оценка на сградите се определя, като разгънатата застроена площ на сградата се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение, и от резултата се приспадне овехтяването, като:
1. Базисната данъчна стойност се определя в левове за един квадратен метър в зависимост от конструкцията, вида и предназначението на сградата. Според конструкцията базисната данъчна стойност запаянтови сгради е 2,6 лв./кв. м; за полумасивни сгради – 4,4 лв./кв. м., а за масивни сгради:
– от готови сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), с дървен или железен гредоред, стоманени греди или ферми на подовите конструкции и с частични стоманобетонни елементи – 6,6 лв./кв. м;
– панелни – 8 лв./кв. м;
– монолитен стоманобетон – 10 лв./кв. м.
Базисната данъчна стойност за мазета и тавани е 30 на сто от базисната данъчна стойност за съответната конструкция в зависимост от предназначението.
2. Базисната данъчна стойност се умножава с коефициент за местоположение в зависимост от функционалния тип на населеното място, зонирането в строителните граници съгласно таблица № 1 към чл. 3, ал.1 на Приложение № 1.
3. След петата година от завършването на сградите данъчната им оценка се намалява със следното годишно овехтяване според вида на конструкцията:
-за паянтови сгради – 1,0 на сто годишно;
-за полумасивни сгради – 0,8 на сто годишно;
-за масивни сгради: от готови сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), с дървен или железен гредоред, стоманени греди или ферми на подовите конструкции и с частични стоманобетонни елементи – 0,7 на сто годишно; панелни – 0,6 на сто годишно; монолитен стоманобетон – 0,5 на сто годишно.
Намалението за овехтяване не може да надминава 35 на сто от оценката на паянтовите и полумасивните сгради, 25 на сто от оценката на сградите от готови сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), с дървен или железен гредоред, стоманени греди или ферми на подовите конструкции и с частични стоманобетонни елементи, както и панелните и съответно 15 на сто от оценката на сградите от монолитен стоманобетон.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за местни данъци и такси обнародван в ДВ бр.109 в сила от 01.01.2002 г. се промени текста на чл. 20 – данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 и зависи от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. С този закон е отменено и приложение № 1 към ЗМДТ.
Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула:
ДО = БС . Км . Ки . Кх . Кв . Ко . ПЛ,
където:
ДО е данъчната оценка в левове;
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове;
Км – коефициент за местоположение;
Ки – коефициент за инфраструктура;
Кх – коефициент за индивидуални характеристики;
Кв – коефициент за височина;
Ко – коефициент за овехтяване;
ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв. м.
Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. Тя се определя съгласно таблица № 2 към чл. 5, ал. 3 на Приложение № 2 към ЗМДТ.
Коефициентът за местоположение (Км) за жилищата се определя по таблица № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 1 от приложението и местонахождението на сградата. Когато не са определени зоните в населеното място се прилагат коефициентите от колони 7 и 10 от таблицата.
Коефициентът за инфраструктура ( Ки) се определя, като към единица се прибави значението на елементите по таблица № 5 към чл. 7 на приложение № 2:
Ки = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е, където
А – водопровод;
Б – канализация;
В – електрификация;
Г – телефонизация;
Д – топлофикация;
Е – улична мрежа.
Коефициентът за индивидуални характеристики (Кх) се определя, като към единица се прибавят следните корекции:
Кх = 1 + кк1 + кк2 + кк3,
където:
1.кк1 е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради. Коефициента се определя съгласно таблица № 6 към чл. 8, ал.1, т.1 от приложение № 2 към ЗМДТ. Когато обектите са разположени на последния етаж в сгради на два и повече етажа, корекцията кк1 се намалява с 0,05. За ателиета, гаражи, мазета и тавани корекцията кк1 е нула.
2.кк2 – корекция за физическо състояние на обекта. Коефициента се определя съгласно таблица № 7 към чл. 8, ал.1, т. 2 от приложение № 2 към ЗМДТ. Под лошо физическо състояние се разбира щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително; значението на корекцията се установява след оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите. За останалите случаи кк2 е равна на нула.
3.кк3 – корекция за подобрения към обектите:
кк3 = А + Б + В + Г + Д + Е, където:
А – отоплителна инсталация;
Б – климатична инсталация;
В – луксозна и алуминиева дограма;
Г – шумо- или топлоизолации;
Д – покривни покрития;
Е – декоративни елементи и облицовки;
Коефициента кк3 се определя съгласно таблица № 8 към чл. 8, ал.1, т. 3 от приложение № 2 към ЗМДТ.
Коефициентът за височина (Кв) на жилищата има значение единица.
Коефициентът за овехтяване (Ко) се определя по следната формула:
Ко=[100 – (БГ – 5).ПР]/100,
където:
БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число);
ПР – годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент, съгласно таблица № 9 към чл. 10, ал. 1 от приложение № 2 към ЗМДТ.
До петата година от завършване на сградата коефициентът на овехтяване има значение единица. Той не може да бъде по-малък от 0,65 за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 /масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи/ и М2 /едропанелна/ и по-малък от 0,85 за М3 /масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетноповдигани плочи,едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции,специална конструкция – стоманени и др./.
Площта (ПЛ) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).
Площта на мазетата или таваните се определя тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти.
Определената площ за мазетата и таваните се прибавя към площта на обектите, към които същите са прилежащи.
Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена като тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти.
Информацията по отношение на характеристиките на населеното място /напр. функционален тип/, разположението му спрямо строителните граници на същото и др., които са нужни за изчисляването на данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ се получава от страницата в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която се попълва служебно от общинската администрация.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за местни данъци и такси обнародван в ДВ бр.100 в сила от 01.01.2006 г. са променени нормите за определяне на данъчната оценка: населените места са прегрупирани в категории, коригирани са коефициентите за местоположение по таблица № 3 към чл. 6, ал. 1, т.1 от приложение № 2. Тези коефициенти отчитат местонахождението на имота – по категория и зона, това дали имотът е в строителни граници или извън тях. Съгласно промяната на ал. 4 към същия член категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), утвърден с Решение № 565 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 73 от 1999 г.), с изключение на Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и населените места, посочени в ал. 5.
Създаде се нова ал. 5 в чл. 6 на приложение № 2 към ЗМДТ, според която гр. Чирпан е населено място I (първа) категория, 2-ра група.
Промяната на данъчните оценки на недвижимите имоти е продиктувана от покачването на пазарните цени на недвижимите имоти.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и 3 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
В чл. 64, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване ползвателя.
Предвид гореизложеното като вещноправни ползватели Вие и съпругът сте данъчно задължени по отношение на данъка за недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за избата и тавана.

Оценете статията

Вашият коментар