ОТНОСНО:Изясняване на здравноосигурителен статус
В отговор на Ваше запитване, постъпило по електронната поща в ЦУ на НАП и препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – … с вх. № …./22.04.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото си посочвате, че живеете и работите в Испания от 2003 г. От 22.06.2004 г. сте се установили трайно в тази държава, без повече да се завръщате в България. Осигурявате се здравно и ползвате медицинска помощ в Испания. Последната Ви работа е била до 2001 г., след което сте се регистрирали като безработно лице в Агенцията по заетостта.
Интересувате се, следва ли за времето, през което сте били без работа и без доходи в България, да заплащате здравноосигурителни вноски и каква е процедурата за освобождаването Ви от тези задължения.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Здравното осигуряване в Република България, осигурявано и гарантирано от държавата, се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените лица при ползването на набраните средства.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила (чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи лица, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, са определени в чл. 40 от ЗЗО.
Според чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата, получаващи обезщетение за безработица се определя върху размера на изплатеното обезщетение. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Лицата, регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта, които нямат право на обезщетение за безработица, са извън обхвата на цитираната разпоредба и техните здравноосигурителни вноски не се поемат от републиканския бюджет.
В чл. 40, ал. 3, т. 1-10 от ЗЗО са изброени други категории лица, които нямат доходи и чиито здравноосигурителни вноски се заплащат от Републиканския бюджет. Сред тях са посочени гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центровее (т. 5); родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ (т. 9) и др.
Съгласно чл. 40, ал. 5 (изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.“
Предвид горепосочената нормативна уредба, за времето след 31.12.2006 г., през което за Вас са внасяни здравноосигурителни вноски по законодателството на друга държава-членка на ЕС (Испания), Вие не подлежите на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Месеците без здравно осигуряване за това време могат да бъдат «изчистени» в информационната система на НАП след представяне в компетентната или във всяка друга дирекция на НАП на съответния оправдателен документ (Е-формуляр).
За периодите, през които сте били без работа и без доходи, в случай че не сте отговаряли на условията на чл. 40, ал. 3, т. 5 или т. 8 от ЗЗО за осигуряване от Републиканския бюджет, здравноосигурителните вноски остават за Ваша сметка съгласно чл. 40, ал. 5 от с.з.
Следва да имате предвид и разпоредбата на §19и от ПЗР на ЗЗО (обн. ДВ, бр.37 от 8 април 2008 г.), по реда на която също могат да се «оправдават» периоди без здравно осигуряване. Същата гласи, че българските граждани, пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК. За да се възползват от разпоредбата на §19и лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
‘