изпълнение условията по чл.189 от ЗКПО. Как следва да действа в тези случаи органът по приходите.

ЗКПО чл.182, чл.184, чл.188
2_3222/19.12.2008
В Дирекция „ОУИ”- ……………. е постъпило писмено запитване от Вас, заведено с вх.№ ……………./………2008г., в коетосте поставили въпроси, свързани с извършваните проверки за установяване на факти и обстоятелства, касаещи правото на преотстъпване на корпоративен данък по глава двадесет и втора от ЗКПО /в сила от 01.01.2007/:
1. В хода на извършвани ревизии и проверки установявате, че с подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за отчетната 2007г, данъчно задължените лица декларират в Приложение №2 към ГДД за преотстъпване и намаление на корпоративен данък по код 05 с правно основание чл.184 от ЗКПО – данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица по-висока от средната за страната.
Деклариранразмер на получени минимални помощи за последните три години, вкл.текущата – 2005г, 2006г и 2007г, непревишаващ левовата равностойност на 200 000 евро.
Установено при ревизии и проверки: ДЗЛ са декларирали преотстъпен данък за облагаема печалба от дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към договора за създаване на ЕО.
Съгласно нормата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗКПО във вр.с чл.184 и чл.188 от с.з., лицата нямат право на преотстъпване по реда на чл.184 за тази си дейност.
В хода на административното производство лицатапредставят документи, удостоверяващи наличие на условия за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.179 от ЗКПО – земеделски производители – 60% преотстъпен корпоративен данък.
Има ли право органът по приходите след като е установил, че са налице всички обстоятелства и условия за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.179 от ЗКПО да приложи служебното начало и признае това право на лицето, независимо от обстоятелството, че в ГДД за 2007г предприятието незаконосъобразно е заявило правото си на преотстъпване пореда на друга норма от закона, в конкретните случаи-чл.184 от ЗКПО.
2. Налице ли е право на преотстъпване на корпоративен данък по чл.184 от ЗКПО във вр.с чл.188 от с.з в случаите, в които ДЗЛ не са изпълнили задължението си по чл.188, ал.4 от ЗКПО да декларират размера на получените минимални помощи през последните три години, вкл. текущата, в ГДД за 2007г. В хода на административното производство органът по приходите установява, че същите не превишават левовата равностойност на 200 000 евро и лицата отговарят на всички други условия за преотстъпване съгласно чл.184 от ЗКПО.
3.Данъчно задължени лица са декларирали в ГДД за 2007г преотстъпване по реда на чл.184като са посочили, във връзка с чл.188 от ЗКПО, в справка 2 на Приложение 2 към декларацията минимални помощи в размер не надхвърлящ левовата равностойност на 200 000 евро. При проверка органът по приходите установява, че действителната сума надхвърля 200 000 евро и попада в разпоредбите на чл.189 от закона. В годишната декларация не е попълнена частта относно изпълнение условията по чл.189 от ЗКПО. Как следва да действа в тези случаи органът по приходите.
4. Във връзка с разпоредбите на чл.182, ал.2, т.7 и ал.4 от ЗКПО, в случаите на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.184 във вр. с чл.188 от закона, в кой период следва да се приеме, че е налице това право, при наличие на следните факти:
– задълженото лице преотстъпва корпоративен данък през 2007г на основание чл.184 от ЗКПО, с дейност през 2007г производство на ишлеме, предназначено за износ за трети страни или държави членки от ЕО.Преотстъпеният данък не е инвестиран през 2007г;
– в годината, в която е инвестиран преотстъпения корпоративен данък, задълженото лице закупува активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки на ЕО;
– в годината, в която е инвестиран преотстъпения корпоративен данък, задълженото лице закупува активи, които не използва в дейности, свързани с износ за трети страни или ЕО;
– преотстъпеният корпоративен данък е инвестиран през следващите 4-ри години на части и в една от тези години инвестицията е направена в активи, използвани за дейности, свързани с износ за трети страни или страни от ЕО.
5. Във връзка с определяне размера на минималните помощи по чл.188, ал. 1 от ЗКПО, в коя година следва да бъде включен прихода от субсидии в размера наминималната помощ:в годината, в която съгласно счетоводното законодателство субсидията се признава като приход, т.е. в годината в която са извършени и самите разходи или в годината на действителното получаване на сумите.
Изхождайки от фактическата обстановка на изложените казуси, както ипредвид действащата нормативна уредба, в сила от 01.01.2007г/ДВ бр.105 от 22.12. 2006г, изм.ДВ бр.110 от 21.12.2007г/изразяваме следното принципно становище:
По т.1, т.2 и т.3 от запитването:
Описаните в горните три точки казуси могат да се сведат до следната фактическа обстановка:
– Данъчно задължените лица са декларирали неправомерно като основание за преотстъпване на корпоративен данък нормата на чл.184 от ЗКПО в годишната данъчна декларация за 2007г, тъй като са земеделски производители и селскостопанската импродукция попада в Приложение I към Договора за създаване Европейската Общност. В хода на административното производство е установено, че лицата са изпълнили всички условия за да ползват преотстъпване на данъка по реда на чл.179 от закона – 60% преотстъпен корпоративен данък за земеделски производители.
– Данъчно задължените лица са пропуснали да декларират в годишната данъчна декларация за 2007г размера на получените от тях минимални помощи за последните три години, включително и за 2007г и с това не са спазили изискването на чл.188, ал.4 от ЗКПО във връзка с чл.184 от с.з. В хода на административното производство е установено, че лицата отговарят на всички условия за да ползват данъчната преференция по реда на чл.184 от закона, включително и размерът на получените минимални помощи за последните три години, вкл.текущата, не превишава левовата равностойност на 200 000 евро.
– Данъчно задължените лица са декларирали преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.184 от ЗКПО и получена минимална помощ, съгласно чл.188, не надхвърляща 200 000 евро. Органът по приходите е установил в хода на административното производство, че получената помощ надхвърля размера от 200 000 евро, но едновременно с това лицата са изпълнили всички условия, регламентирани в чл.189 от закона за да ползват преотстъпване по реда на чл.184 от ЗКПО.
И в трите случая се касае за грешки, пропуски и неточности в годишните данъчни декларации, допуснати от данъчно задължените лица, свързани с информация, касаеща преотстъпването на корпоративен данък по реда на глава ХХII от ЗКПО. И в трите групи казуси са предприети административни действия от страна на органите по приходите /проверки или ревизии/, при които са установени горните грешки и пропуски, както и действителното изпълнение на условията, даващи законово основание лицата да се възползват от данъчните преференции, предоставени от ЗКПО в глава XXII.
Предвид изложеното и съгласно чл.103, ал.1 от ДОПК, ако органът по приходите установи несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й, следва да покани подателя да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Съгласно чл.103, ал.2 от ДОПК, ако подаването на новата декларация е извършено в срока по чл.103, ал.1 от същия кодекс, то ползва подателя, независимо от разпоредбата на чл.104, ал.3 от ДОПК.
Когато данъчно задълженото лице изпълни задължението си и подаде новаданъчна декларация, в която са отстранени несъответствията, данните в новата декларация следва отново да бъдат анализирани от органа по приходите.
Съгласно разпоредбите на чл.3 и чл.5 от ДОПК при извършване на данъчни проверки и ревизии приходната администрация следва да упражнява предоставените й от закона права, съблюдавайки основните принципи, заложени в кодекса – принципите на законност, обективност, самостоятелност, еднакво прилагане, добросъвестност и служебното начало.
Текстът на чл.3 от ДОПК изисква от органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съгласно ал.2 на чл.3 от ДОПК административните актове се основават на действителните факти, които са от значение за съответния казус.
Органите по приходите следва обективно да преценяват доколко по преписката са събрани достатъчно доказателства, които да позволят законосъобразното установяване на правата и задълженията на ревизираното лице.
Съгласно чл.5 от ДОПК, органите по приходите са длъжни служебно, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
По 4-ти от запитването:
Разпоредбата на чл.184 от ЗКПО дава възможност на ДЗЛ да преотстъпват корпоративен данък в размер до 100 на сто, когато извършват производствена дейност, включително и ишлеме,ако са изпълнили едновременно следните условия:
1. дейността да се реализира в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период и
2. са изпълнени условията на чл.188 – в случаите на минимална помощ.
Текстът на чл.188, ал.2 от ЗКПОизисква преотстъпеният данък по реда на чл.184 да се инвестира в активи, които са дълготрайни материални или нематериални активи, съгласно счетоводното законодателство, в срок от 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.
В чл.182, ал.2 от ЗКПО е регламентиран обхвата на лицата, които не могат да се възползват отданъчното облекчение, представляващо „минимална помощ”.
В ал.2, т.7 на същия член като такива са посочени ДЗЛ, които инвестират в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки на ЕС, независимо от обстоятелството, че са изпълнени разпоредбите на чл.188 на закона.
В ал.4 на чл.182 законодателят е уточнил, че данъчното облекчение, представляващо минимална помощ не може да се ползва и от ДЗЛ, за което възникне условието по ал.2 и през периода на инвестиране.
Изхождайки от горните регламенти, считаме че при определяне законосъобразността на правото дружеството да преотстъпва корпоративен данък по реда на чл.184 от закона в разгледаните от Вас хипотези, следва да се изследватследните нормативни изисквания:
– преотстъпеният корпоративен данъкпо годишна данъчна декларация за 2007г да е инвестиран от дружеството в ДМА и ДНМА по см. на ЗСч – чл.188, ал.2 от ЗКПО;
– инвестирането да е извършено в рамките на 4-ри годишен период от време – чл.188, ал.2 от ЗКПО.
– активите, в които инвестира дружеството да не обслужват дейности, свързани с износ, предназначен за трети страни или за държави членки – чл.182, ал.2, т.7 от ЗКПО в рамките на 4-ри годишния период.
Независимо от обстоятелството през коя година от 4-годишния период по чл.188, ал.2 от ЗКПО е извършено инвестирането на преотстъпения корпоративен данък в дълготрайни активи, ако през една или повече години от този период дружеството извършва износ на произведената на ишлеме продукция за трети държави или държави членки, то за него не е налице правото да преотстъпва данък по реда на чл.184 от с.з. В потвърждение на горното е разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗКПО, която указва, че данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от ДЗЛ, за което възниква обстоятелството инвестиране в активи, използвани за дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки през периода на инвестиране. Периода на инвестиране, съгл.чл.188, ал.2 от закона е 4-ри годишен, считано от началото на годината, за която е преотстъпен данъка.
Предвид разпоредбите на закона, с цел коректното установяване изпълнението на нормативните изисквания за ползване на данъчната преференция преотстъпен корпоративен данък по реда на чл.184 от ЗКПО, последващият данъчен контрол по изпълнение на тези изисквания би следвало да се извърши след изтичане на 4-ри годишния период по чл.188, ал.2 от закона, считано от 01.01 на годината, за която е деклариран преотстъпен данък .
Във връзка и в потвърждение на горното е Писмо на Дирекция „Данъчна политика” при МФ-София, изпратено в отговор на наше становище до Изпълнителния Директор на НАП, с изх.№ ……../…………….2008г, копие от което Ви прилагаме.
По т. 5 от запитването:
Данъчното и счетоводно третиране на финансиранията и субсидиите е представено в счетоводни стандарти СС 20-Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ и СС 41-Селско стопанство.
Съгласно разпоредбата на т.3.2, б.”б” от СС-20 (доп. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.), финансирането се признава като приход в текущия период, когато е свързано с неамортизируеми активи – през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията.
Съгласно разпоредбата на т.3.4 от СС-20, финансиранията, получени от предприятията като компенсация за минали разходи или загуби, се признават за приход през периода на получаването им.
В случаите, в които полученото правителствено финансиране е свързано с биологични активи и селскостопанска продукция, и е предоставено при определени условия, съгласно §4.2 отСС 41-Селско стопанство, то се признава за приход в периода на спазване на посочените условия.

Scroll to Top