Изх. № М-26-В-497
Дата: 30.11.2020 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12.
ОТНОСНО: Изпращане на работници и служители в рамките на договори за предоставяне на услуги
Във връзка с Ваше запитване с вх. №М-26-В-497/20.11.2020 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Българско предприятие, осигуряващо временна работа, наема работници с цел изпращането им в рамките на договори за предоставяне на услуги в държава членка на Европейския съюз (ЕС). За изпратените с цел предоставяне на услуги работници ще бъдат подадени искания за издаване на удостоверения за определяне на приложимото законодателство.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Има ли специфични изисквания към предприятията осигуряващи временна работа при командироването на работници в ЕС?
2. Трябва ли да отговарят на различни условия за командироване от съществуващите в Регламентите за координация на системите за социална сигурност.
3. При положение, че работниците реално работят под ръководството на друго предприятие – ползвател и изпълняват неговите нареждания, а самото предприятиe изпращач не работи реално в ЕС, може ли да се счита, че оборота е с място на реализиране на територията на България?
С оглед на така изложената от Вас фактическа обстановка и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
От 01.05.2010 г. приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Този формуляр не представлява разрешение за работа в друга държава членка, а единствено удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки, в които извършва дейност.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II от същия регламент са предвидени специални разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Такава е разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
С оглед прилагане разпоредбите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като „работодател” се третира всяко лице (физическо, юридическо, включително с нестопанска цел, регистрирано вероизповедание и др.) в правоотношение с физически лица, в случай че въпросните физически лица могат да се квалифицират като ”заети лица” на територията на България по смисъла на регламента.
В Кодекса на труда (КТ) са уредени отношенията между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите и предприятията ползватели. Правоотношенията между предприятието, осигуряващо временна работа и работниците/служителите, които са изпратени да изпълняват временна работа, са трудови, а предприятието, което осигурява временна работа, може да се разглежда като работодател за целите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Следователно разпоредбите на координационните регламенти се прилагат без разлика и по отношение на предприятията, които осигуряват временна работа.
Преценката за наличието на условията лицата да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане, както и за издаването на формуляр А1, се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.
Тъй като с чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се въвежда изключение от основното правило, наличието на условията, определени с разпоредбата, се съблюдава стриктно. Такова изключение се допуска само по отношение на лица, наети от предприятия, чиито съществена дейност се извършва на територията на изпращащата държава членка.
За да определи дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава проверява определени критерии, характеризиращи дейността на този работодател, част от които са: мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието; броя на административния персонал, работещ в държавата членка, в която е установено, както и в другата държава членка; мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти; законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти – от друга; оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава (оборот от 25% от общия оборот в изпращащата държава би могло да се счита за достатъчен фактор).
При условие, че работниците реално извършват дейност изцяло на територията на друга държава членка под ръководството на друго предприятие, различно от работодателя, оборотът от тази дейност не би могъл да се счита за такъв, реализиран на територията на България.
Друго решаващо условие при прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице през целия период на командироването. Ако в хипотезата на предоставяне на персонал отношенията между двете дружества са уредени така, че пряката връзка между предприятието, осигуряващо персонал и командированите лица бъде прекъсната, няма да е приложима разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Видно от изложеното в запитването, работниците са отдадени да работят изцяло за предприятие, установено в друга държава членка, под ръководството на предприятието – ползвател и изпълняват само неговите нареждания.
По този начин се прекъсва пряката връзка между работодателя в България и командированите лица, поради което се изключва приложението на разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
Ако не са изпълнени условията на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, командированите лица не могат да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане, в изключение от основното правило, и в тази хипотеза за тях ще се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
Това означава, че всички задължителни осигурителни вноски за тях ще са дължими в държавата на чиято територия полагат труда си, съгласно нейното законодателство.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Необходимо е да се има предвид, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
Съгласно Заповед №ЗЦУ-1707/23.11.2020 г.