Извършване на корекции на ползван данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС.

Относно: Извършване на корекции на ползван данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: ЕТ е закупил на лизинг автомобил марка „Toyota”, модел „Land cruiser” от лизингова компания. През м.октомври 2007 г. настъпва застрахователно събитие /палеж от трети лица/, за което има необходимите документи от РСПБС, РУ на МВР и протокол от застрахователната компания. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, което е спряно с протокол през м.януари 2009 г. от Районна прокуратура, но не е прекратено. Към датата на настъпване на щетата автомобилът има остатъчна стойност по-висока от 10%. Щетата е 100% и съответната застрахователна компания е изплатила коректно застрахователната премия на лизинговата компания.
Зададени са следните въпроси:
1. Необходимо ли е да се прави корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС или случая попада в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от закона?
2. Лизинговата компания прави корекция на ползвания данъчен кредит и го приспада от застрахователното обезщетение, което й е изплатено. Има ли право да извърши това, при условие, че автомобилът е унищожен не по вина на ЕТ?
В отговор на поставените от Вас въпроси и предвид неизяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: Редът и условията за ползване на данъчен кредит са регламентирани в Глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в разпоредбата на чл. 70 от закона.
Видно от приложеното към запитването свидетелство за регистрация на МПС част I автомобилът е с брой места 7+1. Следователно, същият не попада в ограниченията на чл. 70, ал.1, т. 4 от ЗДДС и за Вас е налице право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона – чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 68 от ЗДДС до момента на възникване на основанието за отписване на актива.
На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекциите, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, се извършват в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка – декларацията за този данъчен период.
За стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:
1. унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;
…………………
6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.
В данъчното законодателство липсва легална дефиниция за непреодолима сила. Такава има в чл. 306, ал. 2 от ТЗ – „непреодолима сила” е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.
В търговската практика като непреодолима сила, т. е. като форсмажорни се считат обстоятелства като стихийни бедствия от природен характер: наводнения, пожар, земетресение и други подобни.
В решение № 282/11.01.2005г. и 4494/07.05.2007г. на І отд. на ВАС се сочи, чепод понятието „непреодолима сила” в данъчното производство следва да се разбира, че това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Като „непреодолима сила”, според съдебната практика се квалифицират природните бедствия – земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар и др.”.
В решение на І-во отделение на ВАС № 8025/30.07.2003 г. е дадено следното тълкуване на понятието „непреодолима сила” – непредвидимото /случайното/ или непредотвратимото с извънреден характер събитие по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ е, в първия случай, такова, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди /с оглед взимане на предохранителни мерки/, а във втория – такова, което не би могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи /природно или друго бедствие/.
Предвид гореизложеното, настоящият случай не попада в изключенията на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. При унищожаване на автомобил, предоставен по договор за финансов лизинг, за който са изплатени част от вноските и е приспаднат данъчен кредит, лизингополучателят при унищожаване на актива /възникване на основание за отписването му по счетоводното законодателство/, трябва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по формулата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.
Втори въпрос: Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно т. 2от същия член задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, както и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс .
По втория въпрос от запитването, за Вас не се установиха основания за ползване на визираните в горецитирания член права като задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК.
Писмените становища ангажират данъчната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което, за да се получи конкретен отговор на запитването относно това далилизинговата компания следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит и да го приспада от застрахователното обезщетение, следва въпросът да е отправен от името на заинтересованото лице.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »