.№24-34-3
Дата: 29.04.2010 год.
ЗДДС, чл. 6, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 79, ал. 3;
ЗДДС, чл. 79, ал. 6;
ЗДДС, чл. 115, ал. 6;
ППЗДДС, чл. 12, ал. 5.
Относно: извършване на корекции на ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС при кражба на стока, предмет на договор за лизинг.
I. Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-3/06.01.2010 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Като лизингодател, „………………..” ООД /…./ ползва данъчен кредит при покупката на всеки актив, който впоследствие отдава на лизинг. Когато настъпи тотална щета на някои от активите на дружеството, отдадени на финансов лизинг, в някои случаи се налага възстановяване на част от ползваното ДДС на основание чл. 79 от ЗДДС.
Съгласно общите условия на договорите за финансов лизинг, в случаите на тотална щета /при кражба или при бракуване на актив вследствие на ПТП или пожар по вина на лизингополучателя/, „……………………” ООД като собственик на актива получава застрахователно обезщетение. От сумата на полученото от …….обезщетение се приспадат остатъчна главница по договора за лизинг, другите дължими суми, както и сумата на данъчния кредит за възстановяване, след което остатъкът се превежда на лизингополучателя. За удържаната по-горе сума „……………………..” ООД издава протокол за възстановяване на ДДС, който се включва в дневника за продажбите и съответно ……. възстановява на фиска ползвания данъчен кредит.
ІІ. Поставеният въпрос по същество е свързан със следното:
Кой следва да осъществи корекцията на ползван данъчен кредит – лизингодателят или лизингополучателят?
ІІІ. Нормативна уредба:
чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
чл.79, ал.3 и ал. 6 от ЗДДС
чл. 115, ал. 6 от ЗДДС
чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС
ІV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи: финансов и експлоатационен лизинг, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС съществуват други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост съгл. чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателят да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгл. чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.
За целите на ЗДДС при договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката лизинговите вноски, приема характера и белезите на доставка на услуга (предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС), независимо от това, че съгласно т. 3.3, б. „б” от Счетоводен стандарт 17 „Лизинг” лизинговият договор се класифицира като финансов, когато наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена.
По силата на чл. 342, ал. 3 от ТЗ лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя. В тази връзка на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В случай на тотална щета /при кражба или при бракуване на актив вследствие на ПТП или пожар по вина на лизингополучателя/, за който са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл.79, ал.6, т.2 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит ще извърши лизингодателя.
Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, защото те представляват данъчна основана доставка на услуги, а до момента, в който е извършена кражбата стоката не е придобита от лизингополучателя. В случай, че на основание чл.25, ал. 3, т.1 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума, т. е. налице е разваляне на договора, тъй като предметът на договора е погинал. Платените лизингови вноски до момента на погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки дружеството следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгл. чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 от Закона за задълженията и договорите, поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорена наемна цена.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘