3_319/30.01.2012г.
ЗДДС, чл.118, ал.1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 25, ал.1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 31, ал. 1 и ал. 2;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 35, ал. 1;
Относно: Извършване на корекция при грешно натрупване след приключена сметка на клиента по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
Според изложеното в запитването на 10.01.2012 г. сервитьорка от стопанисван от фирмата ресторант при отчитане на извършена продажба на стойност 17 лв. е допуснала грешка и е маркирала сумата 50017.00 лв., но е изгубила издадения фискален бон.
От контролната лента на електронен носител (КЛЕН) на фискалното устройство е извадено копие на сгрешения фискален бон на стойност50017.00 лв. и на фискалния бон, отразяващ правилно извършваната продажба на стойност 17 лв. Тези бонове са приложени към кочана за сторно фискални касови бележки и към касовата книга на дата 10.01.2012 г.
Във връзка с горното се желае изразяване на становище относно реда и начина на документирането на сторно операцията с оглед правилното отчитане на дневния и месечния оборот на фирмата.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.7 от 24 януари 2012г.) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ,бр.99 от 16.12.2011г.) изразяваме следното становище:
На основание чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е регламентирано, чевсяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ указва, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, като фискалната касова бележкасе издава при извършване на плащането.
Редът и начинът за извършване на корекция при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) са регламентирани в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г.В разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ в сила до 28.06.2010г., беше указано, че корекция при връщане, рекламация на стока или при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) се документира при използване на ФУчрез издаване на касова бележка от кочан, когато е настъпило съответното събитие. С изменението на Наредбата (изм. ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.) лицето, използващо ФУ може да направи избор между това да издаде “сторно” касова бележка от кочан или да отпечата такава на принтер. Този принтер обаче трябва да не е фискален принтер и не трябва да влиза в състава на ФУ по смисъла на Наредбата. Второто копие на отпечатаната на принтер “сторно” касова бележка трябва да се прошнурова и да се оформи като кочан в последователността на издаването на копията.
По смисъла на чл. 31, ал. 2 от наредбата, документът по ал. 1, т. 1 съдържа реквизитите съгласно чл. 35, ал. 1 и надпис “СТОРНО“, номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която се издава сторно документът, причината за сторно операцията и данни за клиента (идентификационен номер по чл. 84 ДОПК, наименование, седалище и адрес за кореспонденция), когато последният е едноличен търговец или юридическо лице.
В чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е регламентирано, че “сторно” касовата бележка от кочан, се издава в два екземпляра и съдържа:
– подпис на касиера;
– данни по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 9- наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3, наименование и адрес на търговския обект, пореден номер на касовата бележка, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3, идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, име или номер на касиера, наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, обща сума за плащане и дата и час на издаване.
Прилагането на ред за регистрация и отчетност на сторно операция, различен от определения в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, води до несъответствие с нормативно регламентирания ред и съответно до липса на документална обоснованост за намаляване на регистрирания търговски оборот.При наличие на законово установени кумулативни изисквания за притежавани елементи от сторно-документа, отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на стопанската операция, отразена в него.
‘