ОТНОСНО: извършване на международен транспорт и прилагане на ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-.. свх. № … от 05.01.2011г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва международен транспорт на територията на Европейския съюз. Сключен е договор с българско представителство на чуждестранна фирма, която издава карти за зареждане на гориво и плащане на пътни такси. За зареденото гориво /горивото се изразходва на територията на страните от Европейския съюз/ и платените пътни такси, българското представителство на фирмата издава фактури от името и за сметка на всяка европейска страна поотделно. Фактурите са с начислен ДДС със ставката за съответната държава.
Поставени са следните въпроси:
1.Издават ли се протоколи по чл.117 от ЗДДС за тези фактури.
2.Ако няма задължение за самооблагане, тези фактури няма да се включват в дневника за покупки и справката-декларация и ще има ли дружеството право на възстановяване на ДДС от чужбина.
3.Ако са издадени протоколи по чл.117 по тези фактури, а не е следвало, трябва ли да се анулират с протоколи по чл.116 от ЗДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, налице е вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
– придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
– фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка /при фактическо предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката под отлагателно условие или срок – чл. 6, ал. 2, т. 2 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС; при фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката – чл. 6, ал. 2, т. 3 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС; при фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка – чл. 6, ал. 2, т. 4 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/.
Съгласно цитираните разпоредби и изложеното в запитването считаме, че при закупуване на гориво на територията на държави членки на ЕС и в тази връзка издадени фактури от чуждестранно лице с начислен ДДС в съответната държава, не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла назакона.
Следва да се има предвид, че за да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
На основание чл. 17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Следователно, при зареждането на гориво на територията на държави членки по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава и фактура ще се издава от фирмата доставчик.
Съставяне на протокол по чл. 117 от ЗДДС за закупеното от Вас гориво не е необходимо.
Относно пътните такси, платени в различни държави членки:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ, бр.95 от 01.12.2009г./ е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването насъщия.
Когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където е установен доставчикът, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е извършена чрез постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС предвижда, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките на услуги е мястото, където е установен получателят, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Същевременно в ал. 4 на чл. 21 от закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размерът й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни таксие налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е територията на съответните държави – членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени пътни такси.
Предвид тази разпоредба, за Вас не вазниква задължение за начисляване на данък с протокол по чл.117 от ЗДДС.
Относно отразяване на фактурите от чуждестранни доставчици в дневника за покупки:
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 от същата разпоредба лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл.112, ал.1 от закона е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Приложените към запитването фактури за покупка не са придружени от превод на български език, но считаме, че те не представлява данъчен документ по смисъла на ЗДДС и не сте задължени да ги отразявате в дневника за покупки.
Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС /например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н/ в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.
В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2010 г./, която транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
По смисъла на чл.13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Относно издадени протоколи по чл.117 от ЗДДС по фактури, за които данъкът не е изискуем от получателя:
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.6 и ал.7от ППЗДДС, за погрешно съставени се смятат и издадените протоколи, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране. Анулираните протоколи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.