извършване на проверка за наличие на основания за прилагане на СИДДО изразяваме следното становище:

ДО
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП
ПЛОВДИВ
На Ваш № 24-15-282 /08.05.2007г.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
В отговор на направенотоот Вас запитване относно извършване на проверка за наличие на основания за прилагане на СИДДО изразяваме следното становище:
1. Съгласно чл.141 ал.1 от ДОПК органите по приходите осъществяват контрол по прилагане на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60 дневен срок от подаване на искането по чл.137 ал.1 от същия кодекс. Процедурата за прилагане на Спогодбите по отношение на чуждестранните лица и действията на органите по приходите в тази връзка са уредени в раздел 3 на Кодекса от чл.135 до чл.142 включ.
Задължено лице в случая е чуждестранното физическо лице, от което е удържан окончателния данък и на което следва да се възстанови този данък по подадено от него Искане. Чуждестранното лице се идентифицира с личния си номер на чужденец. В негова тежест е да удостовери пред органите по приходите, че:
1.е местно лице на другата държава по смисъла на СИДДО
2.е притежател на дохода от източник в РБ
3.не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на РБ, с които съответния доход е свързан
4.са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната спогодба.
Въпрос на програмно оформление е въвеждането на данните от
резолюцията за възлагане на данъчната проверка начуждестранното лице в регистър REVREGили в друг регистър. На основание чл.129 ал.2 ДОПК след постъпване на искането от чуждестранното лице се възлага проверка или ревизия.
Когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл.136-138 и не е отстранило непълнотите, в 15 дневен срок от датата на поискване органите по приходи издават становище за липса на основание за прилагане на СИДДО. Непроизнасянето на органа по приходите в 60 дневен срок се смятаза мълчаливо съгласие за наличие на основания за прилагане на СИДДО.
От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО или непроизнасяне в срока се смятат за изпълнени изискванията на чл.135 ал.2 от кодекса.
Становището за липса на основание за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане и възстановяване по чл.129 ал.2, с който е отказано прилагането на СИДДО.
Жалбата се подава от получателя на дохода или от платеца в случай че е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва по реда на обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането.
2. По отношение на въпроса Ви какъв е преклузивния срок за доказване на основание за прилагане на СИДДО от чуждестранното лице.
Съгласно чл.109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се възпрепятства възможността на органите по приходите да установятданъчните задължения. Този срок се отнася единствено до допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци.
Горното обстоятелство важиприизложените четири хипотези,които сте посочили в писмото си.При наличие на становище за прилагане на СИДДО по чл.141 ал.1 или 2 ДОПК, изменения на данъчните задължения само за съответния доход могат да се извършват само при наличие на основанията по чл.133 ал.2 от кодекса . В тази връзка следва да имате предвид, че независимо от становището по ал.1 и в случаите по чл.142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия.
Издаване настановище за липса на основание за прилагане на СИДДО, поради непредставяне на изискани документи в срок, не преклудираправото на лицето, отново да подаде искане и приложи необходимите документи.
3. В случай, че при проверката или ревизията се установи, че дължимия данък е внесен със закъснение, лихвите за закъснението са дължими от платеца на дохода, тъй като съгласно материалния данъчен закон негово е задължението за своевременното удържане на окончателния данък от получателя на дохода и внасянето му в републиканския бюджет в законния срок.
4.В допълнение на гореизложеното обръщаме внимание на
измененията в сила от 01.01.2007г., които могат да създадат съществени затруднения при тълкуването и прилагането на нормите, уреждащи материята на СИДДО.
-Удължаването на срока за извършване на проверката от 30 на 60 дни
няма да важи за искания подадени до края на 2006г. Спрямо тях няма да се прилага хипотезата за мълчаливо съгласие, доколкото мълчаливото съгласие е изрично обвързано от законодателя с 60 дневния срок.
-Завишава се сумата при т.н.маловажни случаи / чл.142 ал.1 ДОПК/ от
25 000 лв. на 50 000 лв. новата разпоредба ще касае само доходи, реализирани след 31.12.2006г. Следователно дори при подадено след 01.01.2007г. искане за прилагане на СИДДО разпоредбата в новата си редакция няма да намери приложение, ако искането е за доходи, реализирани преди началото на 2007год.
-Органът по приходите издава становище за липса на основание за
прилагане на СИДДО, когато е поискал от чуждестранното лице да отстрани непълнотите в искането и доказателствата и в 15 дневен срок това не е направено /чл.141 ал.2 ДОПК/. Следва да се следи стриктно за този срок и веднага след изтичането му да се издава отказ за прилагане на СИДДО.
-Становището за липса на основание за прилагане на СИДДО
подлежи на обжалване по реда на обжалване на ревизионните актове /чл.141 ал.4 ДОПК/
-При получено становище по СИДДО, изменение на данъчните
задължения е възможно само при наличие на основанията по чл.133 ал.2 ДОПК / чл.141 ал.4 ДОПК/.

непроизнасянето на органа по приходите в предвидения 60 дневен срок по искане за издаване на становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се счита не за мълчалив отказ, както досега, а за мълчаливо съгласие /чл.141 ал.2 ДОПК/. С оглед тази разпоредба неспазването на предвидените срокове би могло да доведе до съществено увреждане на интересите на бюджета. Внимателно следва да се следи срока за изискване на допълнителни доказателства / отстраняване на непълноти в искането и доказателствата/, като допълнителни доказателства следва да се изискват най-късно до 44-тия ден от подаване на искането / предвид 15 дневния срок за отстраняване на непълноти/. Ако към този момент органът по приходите не е получил становище от ЦУ на НАП и счита, че са необходими допълнителни доказателства, той задължително следва да ги изисква. При всички случаи най-късно на 60-тия ден от подаване на искането трябва да се издаде становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО. Органът по приходите издава становището със съдържание по своя преценка, ако не е получил до този момент становище на ЦУ на НАП.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ”:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/’

Вх.№ 2015282 от 08.05.2007 РО ПЛОВДИВ Отг. ОУИ Пловдив  |  20-15-282

Оценете статията

Вашият коментар