извършена спедиторска услуга

495/20.06.2017г.
ЗДДС/ чл. 69, ал.1, т.1

ОТНОСНО: извършена спедиторска услуга

Фирма „А“ЕООД има лиценз за превоз на товари и удостоверение към лиценза за един товарен автомобил. Лицензът дава право за извършване на превоз на товари на територията на РБългария.
Дружеството има сключен договор за извършване на транспортни услуги на друга фирма. Практиката налага дружеството да ползва транспортни фирми – подизпълнители, когато не му достигат транспортни средства. В товарителниците, които придружават товара, като превозвач се вписва фирмата, която осъществява транспорта.

Поставени са следните въпроси:
1. Има ли основание дружеството да издаде фактура за транспорт и да начисли ДДС?
2. Фирмата получател на транспортната услуга ще има ли право на ДК по така издадената фактура и товарителници?
3. Фирма „А“ЕООД трябва ли да бъде вписана в първичните документи /товарителници/ и като каква?
4. Ако дружеството няма право да фактурира транспортна услуга при описаната ситуация, каква услуга следва да се фактурира?

Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното становище:
Съгласно чл.367 от Търговския закон, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
В чл.50 от Закона за автомобилните превози е посочено, че договорът за превоз се установява с товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача /чл.51, ал.1 от от Закона за автомобилните превози/.
В чл.53 от Закона за автомобилните превози е указано, че товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:
1. мястото и датата на съставянето;
2. името и адреса на изпращача;
3. името и адреса на превозвача;
4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;
5. името и адреса на получателя;
6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари – тяхното общоприето наименование;
7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;
8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;
9. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) превозната цена, допълнителните разходи, митата и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;
10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;
11. при необходимост – данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.
В ал.2 на горепосочената разпоредба е посочено, че страните могат да вписват в товарителницата и други данни.

От изложеното в запитването става ясно, че в някои случаи, когато на дружеството е възложено извършване на транспортни услуги се налага да се ползва подизпълнител.
С оглед разпоредбата на чл.361, ал.1 от Търговския закон, със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
Съгласно чл.22, ал.4 и ал.5 от ЗДДС, за целите на с.з. спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз. Спедиторска услуга е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.
Независимо, че към запитването не е приложен сключеният от дружеството договор с възложителя, от фактическите действия на страните, може да се направи извод, че предоставената услуга на възложителя има характер на спедиторска услуга, което трябва да се посочи като основание във фактурата и ако възложителят е българско ДЗЛ следва да се начисли 20 на сто ДДС.
В този случай в товарителницата „А“ЕООД би следвало да фигурира като изпращач.
Относно правото на данъчен кредит за получателя на спедиторската услуга следва да се приложат разпоредбите в глава седма от ЗДДС „Данъчен кредит“. Съгласно чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Оценете статията

Вашият коментар