3_5582/26.11.2008 г.
ДОПК, чл. 8, ал. 1
Относно: компетентна териториална дирекция по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ДОПК
Според изложената фактическа обстановка в ТД на НАП – А е възложена ревизия по ЗДДС на „В” АД със ЗВР №…/…03.2008 г., връчена на 19.03.2008 г. лично на представляващия дружеството в хода на започнала процедура по връчване по реда на чл. 32 от ДОПК. Във връзка с подадена молба от ревизираното лице ревизионното производство е спряно със Заповед № ../…04.2008 г. на основание чл. 34, ал. 1 , т. 4 от ДОПК за срок от един месец и е възобновено със ЗВР №…../…05.2008г., отново връчена лично. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал.2 във връзка с ал. 1, т.4 от ДОПК поради непредставени счетоводни документи, като е връчено и уведомление.
Съставен е ревизионен доклад № …../…07.2008 г., връчен на ….07.2008 г. на представляващия дружеството. Във връзка с РД е издадена Заповед за КОРА № К-…./….07.2008 г., която не е връчена поради следните обстоятелства:
Срещу РД е подадено възражение с вх. № …/…07.2008 г., към което е приложено копие от Решение № ../…05.2007 г. на Г. окръжен съд, с което е вписана промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от гр. С. на гр. Со. ТД на НАП – А не е уведомена за вписаната промяна, а дружеството е продължило да подава справки-декларации по ЗДДС в същата дирекция, включително за данъчен период м….2008 г.
Предвид разпоредбата на чл. 8, ал.1, т. 3 от ДОПК преписката е изпратена до ТД на НАП – Со., но е върната със становище, което е приложено към запитването.
Във връзка с гореизложеното е поставен въпроса коя ТД на НАП е компетентна?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ бр. 105/29.12.2005 г., посл. изм. ДВ бр. 98/14.11.2008 г./ изразяваме следното становище:
Административният акт, какъвто е и ревизионният акт трябва да бъде издаден от този орган, който притежава необходимата за това компетентност. Компетентността е властническо правомощие на определен от закона орган да може само той за определени случаи, в определени териториални предели и за даден период да издава предвидените актове на държавно управление. Правомощието на административния орган се представя под формата на персонална, материална, териториална и повременна компетентност.
Правилата на ДОПК относно компетентността са регламентирани в дял първи, глава втора от кодекса, като нормативната уредба относно териториалната (местната) такава се съдържа в чл. 8 от същия кодекс.
Чл. 8, ал. 1 , т. 3 от ДОПК определя компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, като посочва, че по отношение на местните юридически лица това е териториалната дирекция по тяхното седалище.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Търговския закон седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. По силата на чл. 14, ал. 1 от ТЗ промяната на седалището се заявява за вписване в търговския регистър.
Без всякакво значение е дали е извършено вписване на промяната на седалището в регистър БУЛСТАТ. Решението на съда, което има конститутивен ефект е решението на съда по старото седалище на търговеца. Решението на съда по новото седалище на търговеца за откриване на партида е само с оповестителен характер и съответно няма отношение към административния процес.
При образуване на ревизионното производство, възлагането на ревизия се извършва от орган по приходите, определен от териториалния директор на дирекцията, съобразно правилата на чл. 8 от ДОПК, в териториалния обхват на която попада ревизираният субект. Компетентните органи да извършат ревизията и да издадат ревизионните актове са органите по приходите, служители на съответната териториална дирекция, както и служителите, командировани по реда на чл.10, ал.7 от ЗНАП. Във връзка с изложената фактическа обстановка ревизионното производство е образувано от териториално некомпетентен орган.
Необходимо е да се има предвид, че на всеки етап от производствата, осъществявани по реда на ДОПК, следва да се спазват правилата за определяне на компетентността на органите по приходите и публичните изпълнители, доколкото актовете и действията, издадени или извършени от некомпетентен орган, водят до недействителност на издадените актове. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991г., постановено от ОСГК на Върховния съд на Република България, съгласно което административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен.
При съобразяване разпоредбите на чл. 112, чл. 113 и чл. 119 от ДОПК и Указание Изх. № 24-04-163/30.01.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП органът, издал ЗВР единствено разполага с правомощия да издаде заповедите за изменение на ЗВР, както и за определяне на органа, който да издаде ревизионния акт. Предвид издадената заповед по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от орган по приходите от ТД на НАП – А е необходимо да се отбележи, че начинът на приключване на ревизионното производство е указан в чл. 119, ал.3 от ДОПК.
‘