коректното изчисляване на данъчната основа на недвижими имоти, съгласно чл.26 от ЗДДС.

Постъпило е писмено запитване с вх. № 07-00-214/20.08.2015г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
, като същото е препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.В него са поставени въпроси относно коректното изчисляване на данъчната основа на недвижими имоти, съгласно чл.26 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
1.Следва ли при определяне на данъчната основа на доставка на недвижим имот /облагаема доставка/ да се включват съгласно чл.26 от ЗДДС и нотариалната такса, таксата по вписване и данък придобиване, ако са платени изцяло от получателя по доставката на недвижим имот?
2.С каква стойност трябва да се увеличи данъчната основа, ако нотариалната такса, таксата по вписване и данък придобиване са платени частично от получателя?
След съобразяване на нормативната уредба, изразяваме следното становище:
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 15 от ППЗДДС, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в определената по реда на чл. 26 или чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които те са дължими.
Считам, че включването в данъчната основа на дължимите във връзка с доставката данъци и такси съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето – платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката.
Поради това, при сделките с недвижими имоти данъчната основа включва и данъка, дължим при придобиване на имуществото по раздел III от Закона за местните данъци и такси, нотариалната такса, събирана от нотариуса по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и таксата за вписване на нотариалния акт по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, независимо от кого са заплатени.
В този смисъл са и Решения № 11041 от 13.08.2012 г. по адм. дИзх. № 8030/2011 г., № 3520 от 13.03.2013 г. по адм. дИзх. № 8199/2012 г., № 9920 от 02.07.2013 г. по адм. дИзх. № 11411/2012 г. на Върховния административен съд.’

Оценете статията

Вашият коментар