Изх. № 24-02-185
Дата:13.07.2016 год.
ЗДДС, чл. 126;
ДОПК, чл. 103.
ОТНОСНО: корекции на допуснати грешки в подадени справки-декларации за ДДС вследствие на неотразени документи в отчетните peгистри, когато грешките са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите и когато данъчно задълженото лице вече не е регистрирано по ЗДДС лице
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-02-185/25.05.2016 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, дерегистрирано по ЗДДС, е подало заявление, съгласно което същото е установило, че не е отразило в справки-декларациите си за ДДС за съответни данъчни периоди издадени от него фактури за извършени доставки през тези данъчни периоди. В заявлението дружеството е посочило, че желае да подаде нови коректни справки-декларации за ДДС, в които да бъдат отразени тези фактури. Дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на основание чл. 176 от ЗДДС.
В тази връзка въпросът Ви е следва ли да се предостави възможност на дружеството за корекции на допуснати грешки в подадени справки-декларации за ДДС вследствие на неотразени документи в дневници за продажби, когато грешките са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
В разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадени справки-декларации и VIЕS – декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните peгистри по чл. 124 от същия закон, когато същите грешки са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите.
Разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС предоставя право на данъчно задълженото лице да коригира грешка, дължаща се на неотразени документи в отчетните регистри по чл. 124 от същия закон. Грешката се коригира от данъчно задълженото лице чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период.
Съгласно чл. 124, ал. 1 и 2 от ЗДДС регистрираните лица по закона водят задължително отчетни регистри, като съответното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. От друга страна за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри – чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Видно от съдържанието на нормите, същите поставят изискването за регистрация по ЗДДС на съответното данъчно задължено лице.
Предвид горното и с оглед дерегистрацията на дружеството посочената специална разпоредба на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е неприложима, тъй като същата обхваща онези правоотношения, по които страна е регистрирано по ЗДДС лице. Считаме, че щом специалната правна норма е неприложима към настъпил даден юридически факт, следва да се приложат правилата, съдържащи се в основния и по-общ закон – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от кодекса, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В съобщението се посочват несъответствията или липсващите данни. Отстраняването им се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в определения 14-дневен срок, ползва подателя по отношение на законовия срок за подаване, независимо от изричната норма на чл. 104, ал. 3 от ДОПК, съгласно която декларация за промени, подадена след изтичането на законоустановения срок за подаване, се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
В случай че в предоставения от органа по приходите срок лицето не подаде нова декларация, с която да отстрани констатираните несъответствия, може да бъде издаден акт за установяване на задължение по реда на чл. 106 от ДОПК.
Освен чрез допускане на корекция по реда на чл. 103 от ДОПК или служебна корекция по реда на чл. 106 от ДОПК, при установяване на данни или съмнения за несъответствие между декларираното и действителните данъчни задължения на лицето, задълженията подлежат на установяване посредством извършването на ревизия и издаването на ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
Независимо от горното вземането на конкретно решение по целесъобразността от предприемане или непредприемане на конкретни действия, в т.ч. процесуалният ред за извършването им, е в правомощията и от компетенциите на съответния орган по приходите.
Независимо от изложеното следва да съобразите, че фактурата, която е издадена от дружеството през 12 месец 2013 г., е издадена неправомерно, тъй като съгласно фактическата обстановка същото е дерегистрирано по ЗДДС на 21.11.2013 г.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘