3_169/13.01.2011 г.
ЗКПО, чл.75, ал. 1 – ал.7
ЗКПО, чл.26, т.6
Относно: корекция на корпоративен данък съгласно чл. 75, ал.3 от ЗКПО, данъчно третиране на изплатени лихви.
Според изложеното в запитването основната дейност на дружеството е добив и продажба на инертни материали. На основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства дружеството е получило концесия за находище „Самоводене запад” по Решение № 366 от 30.05.2011 г. и e сключило договор на 16.11.2011 г. с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като договорът влиза в сила от 20.12.1999 г. – датата на сключване на приватизационната сделка. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е издало фактури за дължимите лихви и за дължимото концесионно възнаграждение само за 2011 г. Концесионното възнаграждение за периода 2008 г. – 2010 г. е осчетоводено за сметка на резервите, а лихвите са включени в разходите за 2011 г.
При така описаната фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1.Може ли да се приложи чл. 75, ал. 3 от ЗКПО и да се намали корпоративният данък за 2011 г. с изчисления корпоративен данък на конценсионното възнаграждение за минали периоди ?
2.С размера на изплатените лихви следва ли да се преобразува финансовият резултат за 2011 г. по реда на чл.26, т. 6 от ЗКПО ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.99/2011г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
За да се приложат нормите на чл. 75, ал. 1 – ал. 7 от ЗКПО относно дължимото концесионното възнаграждение за минали периоди,следва да сеопредели дали е налице счетоводна грешка, свързана с минал отчетен период по смисъла наГлава дванадесeта от ЗКПО.
В ЗКПО не са определени понятията “събитие от минали години” и “счетоводни грешки”. В счетоводното законодателство също не е дадено определение за това какво следва да се разбира под “събитие от минали години”.
В МСС 8 „Счетоводна политика, промени в приблизителните оценки и грешки” е дадено определение на понятието „грешка от минал период”. Това са „пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която :
– е била налична към момента,в който финансовите отчети за този период са били одобрени за публикуване; и
– е можело, при прилагане на разумни усилия да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети.
Тези грешки включват ефекти от математически грешки, грешки при прилагането на счетоводната политика, недоглеждане или неточно представяне на факти и измами”.
В СС 8 “Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени на счетоводната политика” е определено понятието фундаментална грешка.
Доколкото в ЗКПО не са определени горепосочените понятия е възможно приемането и ползването им така,както са възприети от дружеството за целите на счетоводното отчитане.
Събитие от минали отчетни периоди и счетоводна грешка са събития или грешки, които предприятието констатира през текущ отчетен период на база на анализ или други действия. Счетоводни са грешките, допуснати като технически грешки, неверни изчисления, неправилно тълкуване на факти, пропуски при счетоводната отчетност, неправилно прилагане на определени нормативни актове и други. За данъчни цели е предвиден механизъм, който да неутрализира счетоводните записвания в интерес на реалното определяне на данъчните задължения.
Съгласно чл.75 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.
В конкретния случай е налице Решение № 366 от 30.05.2011 г. на Министерския съвет; сключен договор от дружеството на 16.11.2011 г. с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и на база на същите са извършени плащания през 2011 г. от дружеството. При това положение дружеството следва да спази принципа за текущо начисляване, залегнал в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, който изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития да се начисляват към момента на тяхното възникване /в случая през 2011 г./, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и да се включат във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Видно от цитираната правна норма изплатеното през 2011 г. концесионно възнаграждение за минали периоди не се квалифицира като счетоводна грешка, тъй като е станало известно през същия отчетен период. Следователно за него не може да се приложи разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО.
По втори въпрос:
Увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО се извършва с разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1-9 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, установени по основание със закон, глоби, имуществени санкции, конфискации, недължимо платените, надплатени или неправомерно получени или усвоени средства по програми и фондове на Европейския съюз и т. н., както и лихвите върху такива вземания, както и някои други вземания, обявени за публични в чл. 162, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК. Видно от посочените норми е, че концесионното възнаграждение няма характер на публично държавно или общинско вземане. С оглед същността на лихвите като акцесорно вземане спрямо главното задължение както и предвид чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, следва, че и лихвите, начислени върху концесионното възнаграждение не са публични държавни или общински вземания.
Предвид горното начислените разходи за лихви върху концесионното възнаграждение не попадат в хипотезата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО и дружеството не следва да извършва увеличение на счетоводния финансов резултат.’