ДОПК – чл. 1, 2, 3, 17ал. 1, т. 5, букви „б” и „в” и ал. 3
ОТНОСНО: Коригиране на данъчни декларации и ведомости след издадено постановление по реда на чл. 405а от Кодекса на труда
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – …….. от 27.05.2013 г., с което допълвате предходно Ваше писмо – …….. от 21.05.2013 г. с нови въпроси, Ви уведомяваме за следното:
Според представената фактическа обстановка в запитването, във „Х” ООД работят две лица, с които са сключени граждански договори. При извършена проверка в дружеството е установено, че в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, същото в качеството му на работодател е уредило отношенията по предоставяне на работна сила с тези лица като отношения по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вместо като трудови правоотношения. Съществуването на трудово правоотношение между лицата и „Х” ООД е обявено с постановления, издадени от контролните органи при Дирекция „Инспекция по труда” гр. …… на основание чл. 405а от Кодекса на труда.
Въз основа на горецитираните граждански договори, двете лица са се вписали като упражняващи свободна професия в регистър БУЛСТАТ, съответно са се регистрирали като самоосигуряващи се лица в компетентната териториална дирекция в НАП. В същото време единствените доходи, които са получили от упражняването на свободната професия са от „Х” ООД, т.е. по гражданските договори, които Инспекцията по труда е приела за трудови. Самите лица са декларирали прекъсване на трудовата дейност като самоосигуряващи се лица в ТД на НАП, считано от 13.05.2013 г.
При така възникналия проблем за Вас, считате че са възможни и други усложнения, свързани с издадените през въпросния период официални документи от дружеството – копия от ведомости и платежни документи във връзка с работещо във фирмата лице, наето по програма на Европейския съюз, които сте представяли в Бюрото по труда гр. ….
Предвид изложеното, искате да получите методически указания за разрешаване на проблема, свързан с обявяването със задна дата на съществуващи трудови правоотношения с лица, които са самоосигуряващи се. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.По какъв начин трябва да се уредят периодите (преди 13.05.2013 г.), през които лицата са имали статут на самоосигуряващи се, но са получавали само доход, който сега се обявява за трудов?
2.Какви корекции във връзка с декларирания доход, данъци и осигурителни вноски следва да се направят в данъчните декларации и във ведомостите?
3.Как биха се отразили тези корекции върху официално представените документи пред Бюрото по труда?
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище по запитването:
По първи въпрос
Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17 от ДОПК, сред които е правото на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения”, както и правото да получат информация за здравно-осигурителния им статус и осигурителния им доход (чл. 17, ал. 1, т. 5, букви „б” и „в”).
В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите са определени функциите и правомощията на Националната агенция за приходите, съответстващи на тези права: да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
Следователно, в правомощията на агенцията е да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица, но не и такива на други лица, нито за принципно тълкуване на законодателството.
От Вашето запитване не се установиха основания за ползване на упоменатите в цитираната разпоредба права за Вас като задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК, тъй като въпросът, който поставяте, засяга други правни субекти. Писмените становища ангажират администрацията на Националната агенция за приходите (чл. 17, ал. 3 от ДОПК), поради което запитването относно коригиране на декларациите (годишни декларации и декларации за авансов данък), подадени от самоосигуряващите се лица, следва да бъде отправено от името на съответното задължено лице,както и да съдържа неговите идентифициращи данни.
На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
По втори въпрос:
Въпросите относно трансформиране доходите, данъците и осигуровките, отчетени като възникнали по граждански договори, в такива от трудови правоотношения на лицата, за които има издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, както и механизмът за коригиране на ведомостите и отчетите, изготвяни от фирмата са извън компетентността на НАП. В Закона за счетоводството се уреждат изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията, съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията и изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети (чл.1, ал.1 от ЗСч). Съгласно чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник на Министерството на финансите изготвянето на становища по прилагане на счетоводното законодателство е от компетентността на дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Без оглед гореизложеното, Ви уведомяваме за следното:
Производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). При изпълнение на своите задължения органите по приходите действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Те са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК. Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая, като истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс (чл. 1-3 от ДОПК).
Изхождайки от описания в писмото Ви предмет на гражданските договори, които “Х” ООД е сключило с двете лица, от чието съдържание според Вас личи престирането на труд, Ви обръщаме внимание, че при установяване на задълженията за осигурителни вноски на дружеството органите по приходите могат да упражнят дадените им в закона правомощия като определят конкретните задължения за осигурителни вноски за двете лица по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, определен за лицата, наети по трудов договор, за целия период, посочен в договорите, независимо от факта, че постановлението по чл. 405а от КТ обхваща само част от този период. Обстоятелството, че договорите са сключени като граждански, не лишава контролните органи от правото да ги определят като сключени в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради обстоятелството, че с тях се предоставя работна сила срещу възнаграждение, за изпълнение на определени задължения, на определено място и за определено време. В тази си дейност органите по приходите могат да констатират, че с привиден граждански договор е прикрито едно фактическо трудово правоотношение и съответно да приложат правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение. Това е така, тъй като според разпоредбата начл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. От друга страна привидните договори са нищожни (чл. 26 от ЗЗД).
По трети въпрос:
По отношение на третия поставен въпрос в писмото Ви следва да имате предвид, че този въпрос също не от компетентността на НАП, тъй като агенцията е компетентнада изразява становища само по запитвания, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, но не и по такива, чийто отговор изисква тълкуването на други закони.