КСО – чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 7, ал. 1-3;
ДОПК – 4, чл. 37, ал. 1, чл. 109, ал. 1, чл. 110, ал. 1-3, чл. 171, ал. 1 и 2, чл. 173 и чл. 174;
НПОС – чл. 40, ал. 1 и 2;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – чл. 3, ал. 5
ОТНОСНО: Коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с неправилно категоризиране труда на наети лица за периода от 2000 г. до 2011 г.
Запитването Ви е по повод на подадени в ДСДО при ТД на НАП – … 2 бр. заявления от осигурителя “…..” АД за коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО /декларация образец № 1/ за 7 бр. лица, осигурявани през различни периоди от 2000 г. до 2011 г. при условията на трета, вместо на втора категория труд, както и писмо от РУСО – ….. за предприемане на действия относно дължимите осигурителни вноски за тези лица. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.По какъв ред и начин следва да се извърши преценката на категорията труд за въпросните лица, заети в съответните производства през определени периоди от време?
2.Следва ли да се коригират данните за тези лица в Персонален регистър и как трябва да бъдат определени дължимите суми за довнасяне при евентуална промяна на категорията труд?
3.Каква трябва да бъде последователността на действията?
4.Какви действия следва да бъдат предприети с оглед невъзможността от принудително събиране на дължимите суми поради изтекла погасителна давност за част от задълженията?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и актовете по неговото прилагане, изразяваме принципно становище по въпросите, които са от компетентността на отдел “ДОП”. Съгласно точка 4.2.2 от процедура „ДОМ-1” – Изготвяне на отговори на запитвания”, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-598 от 21.06.2011 г. на Заместник изпълнителния директор на НАП, писмените запитвания на клиенти и органи на приходната администрация, които са свързани с процедурите и дейността на други дирекции и отдели, са извън компетентността на отделите „ДОП” при ДОУИ.
Относно преценката на категорията труд:
От приложеното към запитването Ви писмо Изх. № …../19.03.2011 г. на Главна дирекция ”Пенсии”, Дирекция „Пенсионно осигуряване” към Националния осигурителен институт до осигурителя „….” АД е видно, че на 03.06.2004 г. комисия, състояща се от представители на РУСО – … и „Трудова медицина” при ХЕИ – …, е извършила проверка на територията на предприятието с цел изясняване на технологичния процес в участъци „Тъкане” в производствени звена „Гъвкави контейнери” и „Тъкани изделия”. Въз основа на данните от протокола за извършената проверка, Главна дирекция „Пенсии” е изразила становище с писмо Изх. № ……../02.09.2004 г., че в участъците „Тъкане” в производствени звена „Гъвкави контейнери” и „Тъкани изделия” се осъществяват производства и дейности и има назначени лица, чиито длъжности са обхванати с чл. 2, т. 39 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/.
Съгласно чл. 2, т. 39 от НКТП /изм. – ДВ, бр. 64 от 20.07.2001 г., в сила от 24.07.2001 г./ от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до началник на цех включително, заети непосредствено в тъкачните цехове на текстилното производство; работници в багрилна кухня, в звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани.
Обхватът на Наредбата и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии са определени с Инструкция № 13 от 31.12.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В чл. 9, ал. 47 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. е указано, че т. 39 включва работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на цех включително, назначени и работещи непосредствено в тъкачните цехове за производство на тъкани от естествени (памук, вълна, коприна, лен и др.), химични и копринени влакна и техните смеси, с изключение на цеховете и звената за предене и за производство на трикотаж; работниците, назначени и работещи в багрилна кухня в текстилното производство, приготвящи и дозиращи багрила и багрилни пасти за боядисване и печатане на тъкани (памучни, вълнени, ленени, копринени и други), трикотаж, нетъкан текстил и производство на конци; работещите в багрилна кухня, които осъществяват задължения и на текстилен бояджия; работниците, назначени и работещи в състава на апретурни цехове или звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани.
От изложеното следва, че преценката за категоризиране на трудав участъците „Тъкане” в производствени звена „Гъвкави контейнери” и „Тъкани изделия” в „……” АД вече е направена от Главна дирекция „Пенсии” на база данните от горецитирания протокол, който е подписан и от представители на дружеството и екземпляр от същия би следвало да се намира в него. Установено е, че в тези участъци и производствени звена се осъществяват производства и дейности и има назначени лица, чиито длъжности са обхванати с чл. 2, т. 39 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/.
По отношение на конкретните лица, заемащи длъжности в посочените производства, и периоди, за които се признава втора категория труд, отговаряме следното:
Категорията на труда се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При спорни въпроси се представя и производствена /функционална/ характеристика, от която да е видно какво е естеството на извършваната работа, звеното, в което е работено и видът дейност на осигурителя.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски – с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. В ал. 3 от същия член е посочено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход /чл. 40, ал. 5 от НПОС/. Това могат да бъдат: заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, заповеди за полагане на извънреден труд, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др. Следователно, при извършване на анализ за условията на труд, при които са работили съответните лица, следва да се имат предвид изброените по-горе документи.
Относно задължението на осигурителя за внасяне на осигурителни вноски:
Във връзка с определяне размера на дължимите осигурителните вноски за довнасяне Ви обръщаме внимание, че разпоредбата на чл. 2, т. 39 /изр. първо/ от НКТП е в сила от 24.07.2001 г., т.е. за периодите от 01.01.2000 г. до 23.07.2001 г. осигурителните вноски за лицата, полагащи труд на посочените длъжности, се дължат в размерите за трета категория труд.
Осигурителните вноски са изискуеми в сроковете по чл. 7, ал. 1-3 от КСО, в редакцията на разпоредбата за съответните периоди. За времето до 31.12.2006 г. задължението на осигурителя за внасяне на осигурителни вноски за работещите по трудови правоотношения лица възниквапри изплащане на трудовите възнаграждения или на части от тях. Когато възнагражденията не са изплатени, осигурителни вноски не се дължат и давност за тях не тече. За периодите от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. вноските са изискуеми при изплащане на възнагражденията, или при начисляването им, ако възнаграждения не са изплащани. За времето след 31.12.2009 г. осигурителните вноски са дължими и при неначислени възнаграждения. За невнесените осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от КСО, считано от датата, на която е следвало да се преведат осигурителните вноски.
Относно процесуалните действия на органите по приходите:
Публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се установяват по ред, определен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски /чл. 110, ал. 2 от ДОПК/. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице /чл. 110, ал. 3 от ДОПК/.
В производствата по установяване на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски органите по приходите събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице. Събраните доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органите по приходите /чл. 37, ал. 1 от ДОПК/.
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок /чл. 171, ал. 1 от ДОПК/. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК/. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон /чл. 173 от ДОПК/. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на /чл. 174 от ДОПК/.
Относно приложимия закон спрямо давностния срок за периодите преди вилзане в сила на ДОПК, следва да се имат превид указанията на Изпълнителния директор на НАП, дадени с писмо Изх. № 24-00-28/21.04.2007 г.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно, а не по искане или възражение на лицето. В даденото на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗНАП задължително указание от Изпълнителния директор на НАП с писмо Изх. № 24-00-28/21.04.2007 г. е указано, че срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК се отнася единствено до допустимостта на производствата за данъци и не се прилага по отношение на производствата за установяване на осигурителни вноски и други публични задължения. Предвид очерталата се трайна практика на Върховния административен съд /ВАС/, съгласно която разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК следва да се прилага и в случаите на установяване на задължителни осигурителни вноски, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП във връзка с отправено писмено запитване от ДОУИ – София относно прилагането на разпоредби от ДОПК е изразено становище от Изпълнителния директор на НАП с писмо Изх. № 24-34-63/23.06.2012 г., което допълва горецитираното указание. В него е посочено, че поради установената съдебна практика по чл. 109, ал. 1 от ДОПК и необходимостта от единно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство от органите по приходите, ревизионните производства за установяване на задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС”, включително по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, не следва да се образуват производства за периоди, относно които преклузивният срок по чл. 109 от ДОПК е изтекъл. В този смисъл, когато предвиденият в чл. 109 от ДОПК срок е изтекъл, в заповедта за възлагане на ревизия е недопустимо да се посочва, че при ревизията ще се установяват задължения за задължителни осигурителни вноски /т. 4 от писмо Изх. № 24-34-63/23.06.2012 г./. В същото е даден отговор и на въпроса: допустимо ли е установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски в случите, когато са погасени по давност. Становището на Изпълнителния директор по този въпрос е, че това е допустимо, ако производството е образувано в срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, като се изтъква, че неустановяването им би преклудирало възможността, както да бъдат платени доброволно, така и да бъдат прихванати по реда на чл. 128, ал. 1, изречение второ от ДОПК и чл. 170, ал. 3 от ДОПК /т. 3 от писмо Изх. № 24-34-63/23.06.2012 г./.
Относно постъпилото искане за коригиране на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО:
Съгласно чл. 3, ал. 5 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларации образец № 1, 3 и 5 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. Декларация образец № 6, подадена от лицата по ал. 3, т. 1, може да се коригира до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. Декларация образец № 6, подадена от лицата по ал. 3, т. 2 и т. 3, може да се коригира до изтичане на срока за подаването й.
Предвид цитираната разпоредба и с оглед визирания в чл. 4 от ДОПК принцип на самостоятелност и независимост на органа по приходите в производствата по ДОПК, преценката дали да се даде разрешение за исканата корекция, като се обвърже с условие за довнасяне на дължимите осигурителни вноски за упоменатите лица или и за други наети от осигурителя лица, работещи при условията на втора категория труд, е в правомощията на органа по приходите, участник в съответното производство. Същият осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности и утвърдени процедури, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства органът по приходите е този, който решава дали преписката следва да бъде насочена към дирекция ”Контрол” с цел предприемане на действия за извършване на проверка или ревизия. От компетентността на органите по приходите в ТД на НАП е също така преценката за иницииране на съвместни действия с контролните органи на НОИ във връзка с правомощията им да дават задължителни предписания с цел обвързване на осигурителните плащания с правото на лицата на осигурителен стаж.