КСО – чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 9, ал. 3, т. , ал. 4 и 5;
ЗЗО – чл. 40, ал. 5, т. 1;
НЕВДОВ – чл. 1а
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ….. от 10.06.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в запитването, Вие работите в „Х” ЕООД, завод ….. от 29.06.2009 г. На 28.11.2011 г. сте освободен от работа, като впоследствие уволнението Ви е признато за незаконно от съда, който Ви възстановява на предишната длъжност. На 12.02.2013 г. се връщате на работа, но тъй като се налага да постъпите в болница за лечение, излизате в отпуск за временна неработоспособност. За периода на временната неработоспособност РУСО ……. Ви изплаща парично обезщетение, което е изчислено на база минималната работна заплата. В тази връзка се интересувате за следното:
1.Защо обезщетението Ви за временна неработоспособност поради общо заболяване е изчислено на база минималната работна заплата?
2.Ако причината за това е, че за времето на незаконното уволнение не сте осигуряван за общо заболяване и майчинство, на какво основание работодателят не Ви е осигурявал за този риск?
3.Възможно ли е Вие да внесете дължимите осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство и това ще се отрази ли на полученото от Вас парично обезщетение?
4.За времето на незаконното уволнение какви осигурителни вноски са внесени от работодателя – за кои месеци и години, на каква база и в какъв размер? Вие дължите ли осигурителни вноски за този период?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 99 от 2009 г., в сила 01.01.2010 г.; доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията труд, за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и в универсален пенсионен фонд и Учителския пенсионен фонд. (чл. 9, ал. 5 от КСО, доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.).
За времето на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка – върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година (чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).
Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 1 и 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, посл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.).
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
От цитираните разпоредби следва, че задължителните осигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО са изцяло за сметка на осигурителите, като в тази хипотеза законодателят не е предвидил осигурените лица да поемат част от дължимите осигурителни вноски с оглед обстоятелството, че за тези периоди те не получават възнаграждение, от което да се правят удръжки за лични осигурителни вноски. Дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, които се внасят за посочените периоди, са в размера само за фонд “Пенсии”, т.е. осигурителни вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” не се дължат. Следователно, за периодите на незаконно уволнение няма нормативно основание осигурителите да внасят осигурителни вноски и за фонд “Общо заболяване и майчинство”, като липсва правна възможност осигурените лица да се осигуряват по желание за този осигурен риск.
При извършената проверка в информацонната система на НАП се установи, че за периода от 28.11.2011 г. до 11.02.2013 г., включително, през който сте били без работа поради незаконно уволнение, осигурителят „Х” ЕООД е подавал за Вас данни съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните са подавани с декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
От постъпилата информация в регистъра на НАП е видно, че за горепосочения период Вие сте осигуряван за фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Дължимите осигурителни вноски са изчислени на база осигурителния Ви доход за месец октомври 2011 г. – последния месец преди месеца на незаконното уволнение, който е в размер на 658.47 лв. и надвишава минималния осигурителен доход, определен за основната икономическа дейност на осигурителя и групата професии, към която се причислява заеманата от Вас длъжност.
Относно начина, по който е определено паричното обезщетение за периодите на временната неработоспособност, следва да имате предвид, че този въпрос не е от компетентността на Националната агенция за приходите. За да получите компетентно становище по поставения от Вас въпрос е необходимо да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.