КСО – чл.4, ал.1, т.7 ;

КСО – чл.4, ал.1, т.7 ;
чл.6, ал.3;
чл.10;

Излагате следната фактическа обстановка: представляваното от Вас акционерно дружество е с едностепенна система на управление (общо събрание и съвет на директорите). Съветът на директорите е възложил управлението и представителство на дружеството на един изпълнителен член, избран измежду неговите членове. Възлагането на управлението на дружеството на изпълнителния член на съвета на директорите е с писмен договор за възлагане на управление, сключен от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите.
Съветът на директорите е решил да оттегли овластяването от сегашния изпълнителен член и да възложи управлението и представителството на нов, който е акционер в дружеството и е пенсионер. Възлагането на управлението ще стане с писмен договор, в който изрично ще бъде записано, че изпълнителният член няма да получава възнаграждение, т.е. договорът ще бъде без договорено възнаграждение.
Във връзка с описаното, поставяте следния въпрос: Подлежи ли на осигуряване пенсионер, по договор за възлагане на управлението, в който не е договорено възнаграждение?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбите на чл.244, ал.1 и 2 от Търговския закон (ТЗ), при едностепенна форма на управление акционерното дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица. Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите.
Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета (чл.244, ал.4 от ТЗ).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност.
Съгласно чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.7 и 8 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Неначислени възнаграждения по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО за лицата, които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. Ако възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения не възниква за тези лица.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред. Следователно от разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание“ могат да се възползват само лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 – 6 от КСО (самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение), но не и лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
В заключение следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО, както и наличието на изплатени, начислени или неначислени възнаграждения с оглед дължимостта на осигурителни вноски се установява от органите по приходите на НАП за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). При извършване на ревизии за установяване на публичните задължения за задължителни осигурителни вноски, органите по приходите могат да приложат специалния ред на чл.124а от ДОПК.

5/5

Вашият коментар