5_53-02-194/30.06.2011г.
§22о, т. 1 от ПЗР на КСО
чл.40, ал.1 от КСО
чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО
§ 19к от ПЗР на ЗЗО
Фактическа обстановка
Служител по трудов договорработи при непълно работно време- 4-часов работен ден. Лицето е в отпуск поради временна неработоспособност, няма необходимия шестмесечен осигурителен стаж по чл.40, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) , поради което няма право на парично обезщетение.
Въпросите са:
1.Изплащат ли се в случая първите 3 дни от на временната неработоспособност за сметка на работодателя.
2.Какъв е размера и за чия сметка се внасят здравноосигурителните вноски за този период.
3.Какъв е размера на здравноосигурителните вноски за периодите на временна неработоспособност, в случай че същото лице бъде назначено при втори работодател при непълно работно време-4 часа.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изразяваме следното становище:
От 1 юли 2010 г. е в сила новият §22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно тази разпоредба за периода до 31 декември 2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Осигурителят трябва да изплати за първия, втория и третия работен ден от неработоспособността трудово възнаграждение по реда на § 22о от ПЗР на КСО и когато осигуреното лице няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради обстоятелството, че няма изискуемия по чл.40, ал.1 от КСО шестмесечен осигурителен стаж. В закона няма изискване лицето да е придобило определен осигурителен стаж за изплащането на възнаграждение от осигурителя за първите три работни дни от временната нетрудоспособност.
Възнаграждението по § 22о от ПЗР на КСО е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Внасянето на здравноосигурителни вноски за дните по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО е регламентирано с новосъздадения § 19к от ПЗР на ЗЗО. Съгласно тази норма за периода до 31 декември 2011 г. здравноосигурителните вноски за първите три работни дни от временната неработоспособност, за които работодателят изплаща възнаграждение, се дължат по реда на чл. 40, ал. 1 , т. 1 от ЗЗО. На основание тази разпоредба за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО здравноосигурителните вноски се дължат върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Вноската се внася от работодателя и се разпределя между работодателя осигурения в съотношение 60:40.
За лицата, които работят по повече от едно трудово правоотношение през месеца всеки осигурител внася дължимите осигурителни вноски по определения в закона ред.
Лицата, които през съответния месец са осигурени за общо заболяване и майчинство при повече от един осигурител, представят болничен лист при всеки от тях и всеки осигурител изплаща за първия, втория и третия работен ден от неработоспособността трудово възнаграждение, определено по реда на § 22о от ПЗР на КСО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за лицата, които работят по повече от едно трудово правоотношение върху дохода, върху който се дължат вноски за социално осигуряване всеки осигурител внася и здравноосигурителни вноски. За периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ работодателите внасят здравноосигурителни вноски върху минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година за самоосигуряващите се лица.
‘