5_53-02-238/21.05.2012г.
КСО, чл.10, ал.1, чл.4, ал.3, т.2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл.1, ал.1;
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Г-жа ….. е руска гражданка, която е управител на две дружества, регистрирани в България. Дейността на дружествата е свързана с покупката на имоти, които ще бъдат отдавани под наем. За целите на дейността са сключени договори с адвокатска кантора за правните въпроси, с брокерска агенция за управлението на имотите и отдаването им под наем и със счетоводна кантора за отчитане на стопанските операции.
Г-жа ….. не извършва трудова дейност в дружествата и единственият и доход ще бъде от дивиденти. Същата се осигурява в Русия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Подлежи ли на осигуряване по българското законодателство г-жа ….. и на какво основание?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Аналогична е и разпоредбата на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ,съгласно която задължението заосигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физическилица членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Видно от гореизложеното, на осигуряване подлежат единствено лицата, които извършват трудова дейност, регламентирана в кодекса.
Доколкото Г-жа ……. не упражнява трудова дейност тя няма да подлежи на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка /и представени документи/. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’