5_53-02-369/14.12.2009г.
КСО, чл.1, ал.1, т.7, чл.4, ал.3, т.2;
НООСЛБГРЧ, чл.2,ал.4;
Фактическа обстановка:Съдружниците в ООД са вписани като управители без да е посочено възнаграждение. Следва ли да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО?
Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, съгласно чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие катосъвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно –безсрочно/.
Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител-срещу заплащане на възнаграждение.
Ако обаче, възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, осигуряването се осъществява по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. В тези случаи достатъчно условие за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност.
Съгласно разпоредбата начл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
На основание чл.2, ал.4 от цитираната наредба, окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по данъчната декларация. Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация, като се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
В случаите, в които съдружниците не са получавали възнаграждения за личен труд в дружеството, както и доходи, за които имат задължение да подават данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, не следва да определят окончателен размер на осигурителния доход.
За съответната календарна година се дължат осигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.
Без оглед на гореизложеното, обръщаме Ви внимание, че Националната агенция за приходите няма отношение към процедурите по заверка на осигурителни книжки от Националният осигурителен институт.
‘