5_53-00-496/28.09.2011г.
КСО, чл.10, чл.4, ал.1, т.7, чл.6, ал.3;
ЗДДФЛ,чл.24, чл.25,чл.42;
Фактическа обстановка: Управител на ТД има сключен договор за управление и контрол, по който не е определено възнаграждение.
Въпрос: Дължат ли се осигурителни вноски и ДОД?
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност.
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а от КСО и продължава да прекратяването и.
Управителите на търговски дружества следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Във връзка с гореизложеното, осигурителните вноски за лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса се дължат върху получените, включително неначислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, на основание чл.6, ал.3 от КСО. От 01.01.2010г.в случаите, в които месечните възнаграждения не се начислени, осигурителните вноски за горепосочените лица се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и групи професии.
В случаите, в които не е договорено възнаграждение по договора за управление и контрол няма основание за внасяне на осигурителни вноски по реда на чл.4, ал1, т.7 от КСО.
На основание §1, т.26, б.”з” от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членове на управителни и контролни органи на предприятие са „трудови правоотношения”.
Следователно, тези доходи вече ще се облагат по реда, предвиден в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, като:
– облагаемият доход и годишната данъчна основа се формират по реда на чл.24 и 25 от ЗДДФЛ;
-авансовото облагане е по правилата на чл.42 от ЗДДФЛ.
Предвид разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход, начислен за съответния месец, се намалява с удържанитеот работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина. Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. На основание чл.42, ал.5 от закона данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
Доколкото в конкретния случай не е начислено възнаграждение по договор за управление и контрол, тъй като такова не е договорено с физическото лице, за предприятието неби възникнало задължение за удържане на авансов данък по чл.42 от ЗДДФЛ.
‘