5_ 94-00-175/25.09.2008
КСО, чл.10, чл.4,, ал.3, т.5 и т.6;
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.2;
ЗДДФЛ, чл.37, ал.1, т.7, чл.37, ал.2, чл.66, чл.75;
Фактическа обстановка: Започва работа по проект по граждански договор за 4 месеца чуждестранно лице-сръбски гражданин. Лицето ще работи по проекта на територията на Сърбия и два дни в месеца ще идва в България. Лицето има сръбски и български паспорт и е осигурено за всички осигурени социални рискове в Сърбия;
Въпрос: Какви данъци и осигуровки се дължат;
В запитването Ви е конкретизирано, че лицето е чуждестранно лице и в същото време твърдите, че то имасръбски и български паспорт.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.13 от Закона за българските документи за самоличност и взимайки предвид, че паспорт се издава единствено на български граждани, даденият от нас отговор касае хипотезата, в която цитираното от Вас лице притежава двойно гражданство-българско и сръбско.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 на Кодекса за социално осигуряване /КСО/,осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност почл.4 и продължава до прекратяването й.
Видно от цитираната разпоредба, законодателят не прави разграничение между българските граждани, чуждите граждани и лицата с двойно гражданство.
Достатъчно условие да възникне задължение за осигуряване е упражняването на трудова дейност.
Реда за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец,следва да се осигуряват, независимо от размера на полученото възнаграждение.
В случай, че възнаграждението, получено за работа без трудово правоотношение е единствено за лицето, за да възникне задължение за осигуряване последното трябва да е по-голямо от една минимална работна заплата месечно.
Важно е да имате предвид, че възнаграждението следва да се отнесе за периода през който е положен труда, независимо кога е изплатено.
В чл.33 от Закона за здравното осигуряване е определен кръгът налицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
Съгласно ал.1, т.2 на чл.33, българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Видно от писмото Ви лицето не попада в хипотезата на чл.33, ал.1, т.2 от ЗЗО, защото не живее трайно на територията на страната и за него не се дължат здравноосигурителни вноски.
Относно данъчното облагане, видно от запитването Ви Община Х е сключило граждански договори с чуждестранно физическо лице, което ще извършва дейността извън територията настраната.В запитването Ви не е посочено каква конкретна дейност ще извършва чуждестранното физическо лице по сключения граждански договор. Следва да имате предвид, че:
На основание чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не реализирани чрез определена база в страната се облагат с окончателен данък.
Възнагражденията за технически услуги са от източник в Република България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в България (чл.8, ал.6, т.8 от ЗДДФЛ).
По смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, във връзка с препращащата норма на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Следователно, ако изплащаните хонорари попадат в обхвата на цитираната дефиниция и са изплатени на чуждестранно физическо лице същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. В съответствие с чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер на 10 на сто и се удържа и внася от платеца на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. По силата на чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметката на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. Предвид нормата на чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ, ако доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен от месеца от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Нейното прилагане става по реда на глава шестнадесета, раздел ІІІ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Без оглед на гореизложеното Ви информираме, че съгласночл.85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденцияв цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите.
В направеното от Вас писмено запитване не е посочен адрес за кореспонденция.
‘