5_23-22-1581/ 30.06..2011 г.
чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО
чл. 6, ал. 3 от КСО
чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.
чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО
чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
чл. 39, ал. 5 от ЗЗО
чл.40, ал.1,т.1 от ЗЗО
Фактическа обстановка
Управителят на „ХХХХ” ЕООДпредстои да назначи служителка, която е гражданка на Украйна и има сключен граждански брак с български гражданин.
Въпросът е какви са задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване издравно осигуряване на това лице.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище:
При упражняване на дейност по трудов договор от чуждестранен гражданин, който не е от държава-членка на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, се пораждат следните задължения за осигуряване:
По отношение на социалното осигуряване – в Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство.
Работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа, през един календарен месец, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО). Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски за работниците и служителите се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.
По отношение на здравното осигуряване- До края на м.януари 2011 г. чуждите граждани имаха право да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Дългосрочното пребиваване включваше продължително пребиваване – с разрешен срок до една година и постоянно пребиваване – с разрешен неопределен срок (чл. 23 от Закона за чужденците в Република България).
От 01.02.2011 г. тази разпоредба е променена (ДВ бр.9/28.01.2011 г.) и съгласно новия текст чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Здравното осигуряване на чуждите граждани, пребиваващи в Р. България е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗОдо края на м.януари 2011 г. задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. От 01.02.2011 г. разпоредбата е променена (ДВ бр.9/ 28.01.2011 г.) във връзка с промяната в чл.23 от Закона за чужденците в Република България. С тази промяна към задължително осигурените в НЗОК чужди граждани с разрешено постоянно пребиваване садобавени и тези с разрешено дългосрочно пребиваване в Република България.
Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Ако чуждата гражданка, която предстои да бъде назначена има разрешение само за продължително пребиваване в Р. България, т.е. не е със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващ, в настоящия момент не попада в кръга на осигурените лица по реда на чл. 33 от ЗЗО и за нея не следва да се внасят задължителни здравноосигурителни вноски.
В чл. 39, ал. 5 от ЗЗО е посочено, че чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
След като придобие статут на дългосрочно или постоянно пребиваваща в Р. България,ще подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 40 от ЗЗО.
За лицата по трудови правоотношения здравноосигурителната вноска се определя върху доход по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40 за 2011 г. (чл.40, ал.1,т.1 от ЗЗО).’